Христо Смирненски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

УЛИЧНАТА ЖЕНА

 

Христо Смирненски

 

 

     

    Мизерията залюля те в свойта люлка
    при първите лъчи
    и на живота под фалшивата цигулка
    танцуваш ти с разплакани очи.

     

    Нощта е твойта мащеха неумолима -
    безмилостна и зла,
    последний нарцис на душата ти отнима
    и свлича те по черни стъпала.

     

    Под блясъка на електрическите ламби
    празнуваш вечен грях
    и смееш се така, че ти сама едвам би
    разбрала болката на своя смях.

     

    Закичила гърди с увехнали циклами,
    сама посърнал цвят,
    завръщаш се дома пияна от измами,
    за да беседваш с гостенина Глад.

     

    А там виси, уви, над масичката прашна
    портретче на дете
    и в ясний поглед на невинност някогашна
    сегашният ти ужас се чете.

     

    И все така... А в есента на твойта хладна
    и блудна красота
    ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
    пред твоите отключени врата.

     

    Но щом простре ръка душата ти да вземе,
    тя в миг ще се смути:
    Всевластникът Живот преварил я навреме -
    и ти... отдавна без душа си ти!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Избрани творби“, Христо Смирненски, том 1, Изд. „Български писател“, С., 1968 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]