И в. Съединение станал републиканец, и той напада големите хора, например българский княз, а нас обвинява, че сме му подавали ръка. Каква смелост, какъв демократизъм; но какво вярно доказателство най-после, че хората около в. Съединение ся търкалят в калта, когато изгрява слънцето, а го цапат с тая същата кал, когато засяда. По-ясно казано, силен ли си, разполагаш ли с хазна, със служба и войска, от тебе по-добър човек няма за тия хора. Паднеш ли - наместо да ти помогнат, - натискат още за врата, да потънеш по-дълбоко. Тъй постъпват подлите и низки натури.
         Когато Батенберг беше сичко в княжеството, когато съдбата на България ся решаваше в тайний кабинет с онова изчадие на тиранизма, което ся казва К. Стоилов; когато тоя княз създаваше драгунски шайки и шпионски тайфи; когато той гонеше и запираше, с една реч, когато беше тиранин, редакторите на Съединение му ся кланяха молитвопреклонно и викаха: дерзай! А това дерзай отпущаше по 10 000 и 15 000 франка на един калем. Сега обаче Батенберг не е вече такъв. Между него и българската хазна лежат змии, гущери, жаби и орли, и „анкетна комисия“. Той сега стои на своето прилично място, той сега не е господар на народа, но народът нему; той е слаб и недъгав, той е добър за страната, но и не за ония, които земат по 18 000 франка! Прочее, долу Батенберг! Той трябва да си отиде, защото не дава пари да си доправим къщите.
         А редакторът на Борба, който не е виждал в лицето Батенберга, нито пък ся има надежда, че ще да го види, пресегна през щикове и шпиони, и такъво дръзко слово му каза, щото сичките пълзящи тогава същества около любимий княз, вроде Съединение, прехапаха язик и казаха, че това е девето чудо. Сега обаче, когато с Батенберга ся подиграват и по улиците, и по съдилищата, когато той не е страшен вече, когато играе хоро с шопите, когато е истински слуга народен, но че ся прави само на силните именно за това, че е станал слуга - редакторът на Борба счита за унижение да напада на такъв човек. Освен това той е убеден на вярно, че наследнъкт на Батенберга ще дойде в България с няколко снопа нагайки, че той ще бъде подпорка на чорбаджиите, та затуй му подава ръка и с гордост на челото казва: „пазете Батенберга!“
         Чухте ли сега защо ние поддържаме Батенберга? Но вие и да чуете, не можете да разберете, защото вашите чувства ся движат по висша заповед. Днес вие не давате да падне прах на дяда Кръстевича, както не давахте едно време и на бай Алека; но ако ви ся каже отгдето тряба, че Кръстевич тряба да загине, или ако той не ся съгласи да подпише за някой чалтик, то вие сте готови да го замерите с камъци. Тогава ние ще да подадем ръка на г. Кръстевича, при сичко че не сме му похващали ръката. Не е да не знаеме, че който защищава слабите, него го чака нещастие, когато силните можат да сгреят на човека ръката с божествений метал; но що да ся чини? - ураганът на съдбата ни е хвърлил в такъв път.
         Пък как скоро си хвърляте косъма, джанъм, нещо, което не правят и животните. Неотколе бе, преди 2-3 недели, в 120 брой на в. Съединение, когато вие защищавахте господаря на България. ... „Той, князът, ся напада - казвахте вие, за своето конституционно поведение“. Напраздно и нетактично ся товарят чужди грехове на гърба на Негово Височество: вината не е у господаря.“ И това е защита, и това са чувства и искреност? Не, не. То може да бъде политика, дипломация, византийщина: но не и честност и добросъвестност.
         В секи случай, ако българский народ и неговата интелигенция не защити княз Батенберга, който е днес най-свободолюбивий човек в България, това ще бъде позорно.

[Без подпис
В. „Борба“, № 6, 2 юли 1885]

върни се | съдържание | продължи