В своята злоба към България правителството на московците, за да продължава и занапред своите нихилистически дайствия, предложило е на В[исоката] порта следующата мярка: да се изпрати в България оня свиреп и подъл генерал, който в 1881 г. изнасили българската конституция, събра Свищовското събрание и на втория ден избяга от България. Мисията на тоя сатрап щяла да бъде да състави ново министерство, да произведе избори (по руский избирателе закон) за В[елико] н[ародно] събрание, което да избере княз, да нареди България, па за отиването му не се дава срок, не си стеснява сърдцето и душата покровителското правителство. Генерал Ернрот щял да бъде още в България настоящ княз за Северна България, а генерал-губернатор в Южна България. Императорското правителство било още на мнение, че за да се запази честта му и славянството му, депутатите от Южна България не трябвало да земат участие в избора на княз. По тоя начин, императорското правителство било убедено, че работите в България ще да тръгнат в своя нормален ред.
         Ние пък, българите, сме съвсем на друго мнение. Ние мислиме, че императорското правителство, преди да достигне тия свои благодатни мерки и желание, ще тряба да се позабави малко. За да се натрапи на главата ни неговият джелатин генерал Ернрот, нужно е, според както ние мислим, да се извършат по-напред следните събития: първо, българския княз Фердинанд I, който дойде в България не да се разхожда, а да князува, тряба да го няма в София; второ, около хиляда български офицери и българската войска заедно така също тряба да се турят на някоя страна. Как ще да се постъпи с тия парчета? Ако е да пъдят български княз, руското правителство ще им намери дереджето: на яхтата, хайде в Рени. Третйо, най-малко 10-15 хиляди души българи граждани пак тряба за всеки случай да ги няма в България, когато се подава хляб и сол на генерал Ернрота.
         В противен случай, ние сме уверени, че генералът ще да бъде напарен с коприва, в който град или село стъпи. Да влезе той в България, да стане княз, да съставлява министерство, да прави избори и да безобразничи, подобен един скандал, който е равносилен на проститутство, господарят на генерал Ернрота и насън не тряба да го вярва. Да видим и да доживеем ние до подобна минута, на втория ден ще си заявим на главата бяла чалма и ще побегнем в оная земя, гдето не се чува името българин!
         Генерал Ернрот в България да ни нарежда работите! Футы, какая гадост! Затова ли се ние борим цели две години с тиранина и узурпатора? Затова ли имаме Сливница, да оставим на един царски слуга да ни язди и мушка с мухмузите си? Неговата мисия ще бъде такъва: Ще доведе със себе си оня дърт предател Цанкова и всичките пичови и изменници от 9-ий август, от които ще състави кабинет. Ще обеси най-малко стотина души; други 500 ще изгони зад граница; трети 1000 ще затвори; българските верни офицери ще изпрати по Кавказ да се научат на дисциплина и чинопочитание; сподвижниците му ще бъдат всичките кюлханета, банкроти и едепсизи, колкото намери в България, а за останалите - Русия е широка; депутати във Великото му н[ародно] събрание ще да бъдат всичките ония пехливани, които от две години не си продават виното и водката, защото сè чакат да им дойдат гости, да ги продават по рубла и две оката; Франгята с кривите очи, Кисимов кречеталото, Бурмов овцата, Матеевчето и Вичев, Аннев и Бръчков от Свищов, които е скъсала сухоежбина, и други още знаменитости. А резултатът, плодът на това В[елико] н[ародно] събрание, кой мислите да се роди? Оня хубавелник със спитения нос, черкезинът Мингрели, който си е продал отечеството за две угощения и за една ловджийска пушка.
         Това не може да бъде само. България, която премина през такива трудни обстоятелства, няма да се продаде на царския слуга. Пò е възможно, че ще си даде английската конституция, отколкото да седне Ернрот в София и произвежда избори! Че защо ли пък образована Европа счита за полезно, че българите не можат да си направят сами избори, а ще им прави един генерал, който в своето отечество само за думата избори би бил наказан?

         * * *

         Намери си и Турция белята с тия московци, които не я оставят на мира да й предлагат Южна България, която самите московци преди десят години бяха обърнали на пепел. Нито Турция, нито друга държава не се обажда да протестира против депутати от Ю[жна] България, само нашата свирепа покровителка, която желае съединението на славяните, върши това! И подло, и гнусно. Тя целува краката на Н[егово] В[еличество] султана да се съгласи и той, щото когато влезли във Варна руският корпус, да се появи в същото време в Бургас и Харманли и турската третя ордия. Братски, взаимно да действуват за величието на християнството, славянството и покровителството?
         Такъв покровител си имат българите. Редкост е подобно щастие. Гърците, сърбите и ромъните колко ли се пукат от яд, от национална злоба и ненавист, като гледат, че ние си го имаме, а те го нямат!
         Харизваме го, трампим го, пей и юсте даваме, отървете ни от него! Осем години си го имаме вече, наситихме му се, тащисаха благодеянието и добрините, които ни е направил.
         Във всеки случай генерал Ернрот, преди да тръгне да нарежда България, нека се срещне с генерал Каулбарса и го попита: на какво дередже беше, когато избяга из София.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 78 от 26 август 1887 г., с. 1-2]

върни се | съдържание | продължи