Кой въстана против нашето священо дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българский княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци, с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от софийский палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее? Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия ген. Каулбаре да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подкупи пичовите и вагабонтите да дигат бунтови в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и ввеждат в анархия, щото по тоя начин да се отвори път на чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България, като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило сичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В[еликото] н[ародно] събрание нарече: узорпатори, палочна команда, прахвости и пр.? Най-после, кой се старае денонощно да клевети българский народ пред света? Кой е причината, щото две години да не може да се умири България? Кой днес си издигна най-напред сатанинския глас да протестира безсъвестно, че князът ни не бил законен, с единствена цел да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете!“ - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!
         Да бъде проклета оная минута, когато е стъпило руски крак в нашата земя, когато се е произнесло за пръв път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлукът... То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония наши старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говоряха: „Ще платите за зелено парцалче“. Видели тия и патели, на основание на факти и на събития говоряли горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „стрижено е!“ - Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъжие зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее правят на всичките злини и пакости, които може да измисли развратний човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които така също се стремят да владеят над чужди земи [и] народи? Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употреблява над България.
         И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила на България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка? Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черкова и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят: ташкенците, афганците, черкезите, бухарците, австрийците и ерменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние, идиотите, заедно с много още идиоти славяни, псуваме, псуваме Австрия, че ги узурпирала!
         Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпредя му. То трябваше да запита мръсния калугер да каже, добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.
         Време е, тряба вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалний московец със своите доноски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение тряба да се продължи дотогава, докогато в Петербург царствува Александър III... Защо московците не са десят или петнадесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!...

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 77 от 22 август 1887 г., с. 2]

върни се | съдържание | продължи