Още в деня на избора на Негово Царско Височество забележихме ние, че за грозния и непомиримия северний наш враг се отваря ново поприще за предложения, комисари, заплашвания; а чуждите вестници, които тоже познават добре стремленията на Русия, забелязаха, че протестите на Русия ще останат само протести на книга. И наистина, не трябваше да бъде човек голям дипломат, за да разбера, че логическият път за Русия, после тържествените актове, които България извърши, бе пътят на протестите, на предложенията, на заплашванията. Да премълчи, да проглътне тоя хап, когото България й приготви, да замижи пред събитията, бе немислимо и невъзможно, защото шамарът бе много голям. Тя трябваше да предприеме нещо, трябваше да покаже още веднъж своето зложелателство против България. И тя го изказва вече.
         Според сведенията на цариградските вестници, па и според други източници знаем вече, че руското правителство е направило нови предложения за усмирението на българския народ. То оставило вече мисълта за окупация, понеже тая мисъл среща отвсякъде неодобрение, и по друг път му се поискало да постигне същата цел. Сега руското правителство предлагало по-просто средство: То предложило на Турция да се съгласи да изпроводи известния на малко и голямо в България тартор Ернрота, да дойдял в България като императорски комисар, а с него заедно и един турски комисар, та да прогонят княза, да вземат управлението в ръцете си, да назначат избори и по тоя начин да свикат едно Събрание, което да изберяло княз на България. Разбира се, че турските държавни мъжие са дотолкова благоразумни, щото са отблъснали добрите намерения на Русия да създава за Турция нови заплитания, които могат да я докарат до положение да разчисти един ден Балканския полуостров от своето присъствие. Но наяве остава фактът на предложението, факт, от когото българският народ може да съди и заключава доколко покровителски и благодетелски се отнася Русия към България и доколко дборо ни желае тя.
         Неужели обаче Русия и нейните държавни хора мислят, че българите са дотолкова животни, щото да налягат по земята, за да ги гази техният Ернрот? Неужели тя счита нашия народ дотолкова глупав, щото да не разбира пъклените планове на Русия за България и без всяки препятствия да пусне нейния Ернрот да дойде да върлува и се надругава над България? Неужели тя мисли, че ние сме забравили кой е Ернрот и какви блажени времена докара той като министър в България? Най-подир, неужели тя мисли, че българите току-така ще клекнат пред величието на Русия, ще се откажат от отечеството си?
         Не, нека го знае и Русия, нека го знае и целият свят, че нашето дело за нас вече е свършено и никакви обстоятелства не могат да ни възвърнат от пътя; че българите повторно доброволно робове няма да стават и че у тях има сила и енергия, има и народно достойнство, за да се борят за своята свобода и независимост. Ний не сме полк руски солдати, с които руският цар може да разполага както ще и да ги дресира както ще; ние сме народ с минало, със своя собствена история, народ, който има вече нови блестящи страници в своята история, на които е записано 6 септемврий, Сливница, Драгоман, Пирот, бунтове, Каулбарс, клипери и пр. Ако на оная сатана Каулбарс подсвиркахме по улиците и му викахме долу по митингите, и най-после го принудихме да избяга от България посрамен и унижен - то още по-жестоко ще се отнесем ние към всеки руски нов комисар, защото видяхме вече плода им в Бургас, Сливен, Силистра и Русчук. Още на първата скеля, дето слезе, той ще да бъде изтрамбушен или бутнат в Дунава, защото ние вече не сме на онова положение, когато можахме да приемаме и третираме с комисари; сега ние имаме княз, глава на държавата, против когото няма да допуснем никакви подкопавания и мини, защото неговата съдба е свързана вече със съществуванието на България, с нейната свобода и независимост. Ако Русия има да третира въпроси, нека се отнася до княза ни и правителството му. Там е пътят. Всяка друга постъпка от нейните хора ний имаме право да я считаме за старание да произвежда бунтове и да постъпваме с тях като с бунтовници. Няма да гледаме ние вече на Русия с онова понятие, че уж тя имала била някакво изключително право над България. Ако имаше Русия някое право, то бе просто нравствено, основано на благодарността. Но Русия сама го унищожи със своето грозно и завоевателно поведение, следователно тя днес най-малко право има да налага своята воля в нашето отечество. Единствената държава, която може да претендира, че има някои законни права над България, е Турция. Но държавните хора на тая държава отдавна са разбрали намеренията на Русия и заради това никога не вярваме ние да се съгласят да влязат в нейните примки, освен ако са решили да турят край на същуствуванието на Турция, в Европейска Турция, и владението в Цариград. Сведенията обаче говорят, че Турция е отблъснала предложенията на Русия като невъзможни и неосъществими. Това показва, че те са оценили положението по-отрано.
         Но неудовлетворението желанията на Русия, казват някои чужди вестници, щяло било да освободи тая държава от обязателствата на Берлинския договор и тя щяла да действува тогава самостоятелно. Та що от това? Ако Берлинският договор не е обязателен за Русия и тя може да го нарушава, когато ще и когато й иде на сметка, то още по-малко е той задължителен за нас, българите, които не сме негови автори. Ако Русия може да се счита свободна от него, за да пакости на България, тогава и ние не сме задължени да го пазим, и ние сме свободни да провъзгласим България за независима. Тупурдиите и заплашванията на Русия нас няма да ни уплашат, защото ние вярваме в твърдостта и патриотизма на българина, вярваме в неговата решителност, в неговото умение да се жертвува за щастието, свободата и независимостта на своето отечество. Не продаде народът своето отечество в по-други времена, когато нямахме княз в страната, та сега ли, когато ние вече влизаме в един законен път? Не, няма да го бъде това. Каквито планове, каквито предложения и да прави Русия, те няма да бъдат приети от България. Ако даже и Турция, па и други сили да се съгласят с Русия - което никога не е възможно, - то и в такъв случай българите няма да отстъпят доброволно своите огнища на погански крака, няма да станат робове повторно, няма да продадат България. Отечеството, свободата и независимостта са неща, които не се жертвуват тъй лесно. Те създават поприще за големи подвиги и доблести, а българският народ има синове, които могат да защищават отечеството си и да покажат доблест нечувана. Великите сили и Турция, прочее, тряба да внимават добре за нечистото поведение на Русия, защото, ако останем сами на себе си, ний сме в състояние да им създадем такива трудности, от които няма да се излезе без някоя ужасна катастрофа...

[Без подпис
В. „Свобода“, № 76 от 19 август 1887 г., с. 1]

върни се | съдържание | продължи