Човекът, който най-напред наруши царството на мрака, който каза на невежествената тълпа, че тя е позорна рая, който се бореше зимно време с перо, а лятно с дебело шишене, който се подигра смело смело със закоренелите понятия и на първенци, и на властници, който издигна глас, та напомни на заспалия роб, че турският ятаган и фенерската патерица не са от Бога проводени, тоя човек, Савва Раковски, който позна пътя на Л. Каравелов, на Ботева, на Левски и на ред други смели патриоти, на когото мъченически смъртни останки почиваха доста скромно и почти неизвестно в чужда земя, в своята Ромъния - днес името на тоя човек, пред неговий прах ся покланя цял български народ.
         Известно е на читателите, че по инициативата на русчукското опълченско дружество решено бе да ся пренесат смъртните останки на тоя български патриот от Букурещ в София. От последний тоя град те са тръгнали по особен трен, изпратен от българското и ромънското духовенства. На Дунава ги е срещнала особена депутация с особен параход. Тук един съотечественик на покойния, на тръгване от брега, ся е обърнал към Романия иказал прощална реч на романски язик към братията ромъни, с която им е благодарил за гостоприемството, оказано на нашите емигранти - хъшове. В Русчук е чакало скелята грамадно множество: сичките еснафи със знамена, учениците от техническото, земледелческото и народните мъжко и девическо училища, с китки в ръцете, гражданските, военните и духовните власти, целият град.
         На 7-й юний процесията с костите е стигнала в София. Князът, министрите, депутатите, духовенството и всичките ученици и граждани, на брой около 10 000 души, са излезли при Шарений мост да посрещнат останките на българский революционер и спасител. Тържеството е било едно от най-големите. Да ся хвалим отрано, но и у нас тържествува най-после истинско полезното, идейното и благородното, униженото и забравеното, нашата гордост и величие. Тържества за Л. Каравелова по цяла България, памятник на Левски, праздници на Х. Димитра и на Ботева, насекъде съзнание. Какъв пример на закъснелите наши днешни патриоти и ретрогради. Потомството слави ония, които са ся бунтували, които са протестирали, които не са слушали владиката и богатото доброутро, които са минували за нехранимайковци и развейпрах. А где са ония благочестивци, които са тръбели на четире страни, че не е още време, че гражданската доблест е да слушат проповедта на дяда владика, да си спечелят парици, да ходят редовно на черкова и пр.? Где ги тях? Кой ги споменува? - Уви, за тях не е станало кокоша жалба и в махалата, гдето са умрели!

[Без подпис
В. „Борба“, № 3, 11 юни 1885]

върни се | съдържание | продължи