Седемнадесет години ся изтичат вече, откогато ти си легнал на хайдушката Бузлуджа заедно със своите 25-30 души другари хъшове. Седемнадесет години ще да ся изпълнят идущий четвъртък, 18 юлий, откогато твоето име отваря с гордост устата на всеки твой съотечественик. Почивай! Триста пъти тряба да бъдеш ти благодарен на горчивата съдба, че не доживя до днес. Тихо, спокойно и свободно е около твоя гроб. Навсякъде ся чува „господи помилуй“, от четири страни носи вятърът гласа на православната камбана, измежду който глас едвам ся чува слабий глас на ходжата, глас, който прилича да е като от счупени звънци!
         Навсякъде гърми името българин. Но, уви, хората от твоя еснаф, хората, които не си играят с огъня, хората, които мрат за свобода - пак се наричат: хаймани, вагабонти, пъдари, разбойници и пр.!... И ги наричат тях така не турците, не техните кетипи и заптии, но нашите братия, вестникарите, симпатичните, младите и зелените, интелигентните!...
         Събуди ся, стани от гроба и виж с очите си. Недей събужда верний си Кючук Стефана, недей обажда горчивата новина на Хр. Ботева! Недей, защото техните куршумени рани, които са вече успели да заздравят, изново ще да ся отворят. Цалуни Хр. Ботева от синца ни по огнените уста и му кажи... А знаеш ли що да му кажеш? Кажи му, че неговите уста поврачават святи Ивана Златоуста. Кажи му, войводо, кажи, че това, което той е казал преди 10-15 години за чорбаджиите, за калугерите и касапите царйове, днес ся изпълня като молитва, без запитая и оксия. Колко той е бил велик, колко искрено плакал от сърдце и душа!...
         Но твоя Арса, Христа Македонски, Спира, Измирлиева и ред други македонски мъченици, сакън да не побутнеш! Не, войводо, не! Тури ръка юнашка на балканско чело и кажи им: спете нещастни синове! Днес вашата бащиния е осквернена, днес тя е мърша за гладни заптии и дебели калугери. А всеки, който дигне юнашки врат и погледне към издихающата тая мърша, той е хайдутин, хаймана и разбойник. И така казват не Яха ага от Русчук, не Хаджи Дервиш от Търново, не Куртчуолу от Казанлък; но български министри и директори, учени глави и тънки дипломати!...
         И така, поклон на твоя прах! Привет на горделива Бузлуджа; но в същото време бъди така мекосърдечен да получиш от нас един съвременен съвет. Прости ти великодушно на в. Дунав, на ловчанските чорбаджии, на русчукските общинари, на търновските аази, на Мидхат паша и на Даниш ефенди, които те нарекоха разбойник. Прости им! Тогава имаше един Даниш ефенди, който беше в правото си да прави всичко, защото носеше на главата си фес. А сега? На всяка крачка е Даниш ефеннди, уж с кампак, но сто пъти по-подъл и по-коварен.
         Прочее, поклон, войводо, поклон на Караджата, поклон на вярна дружина!

[Без подпис
В. „Борба“, № 8, 16 юли 1885]

върни се | съдържание | продължи