Тие дни е пристигнал в тукашната Областна библиотека и музей портретът на наший списател, Л. Каравелов. Той е изработен на голямо във Флоренция от и[зточно]румелийский стипендиантин А. Митова. Бъдъщият наш художник е сполучил твърде добре в това си дело и ние няма да сбъркаме, ако предрешим отсега въпроса, т. е. ако кажем, че г. Митов ще да бъде пръв българин засега в нашето отечество по тая част. Ние го похваляваме и в неговите патриотически цели, защото наместо да ся обая от бюста на някой чуждестранец, с които е препълнена флоринската живописна галерия, а името българин е почти заровен[о], наместо да подсуква мостаките със своята художествена кисца на някой римски полководец и железен император, той е предпочел скъсаната българска черга, избрал си е за сюжет оногова, който е мислел, чувствувал, работил и писал по български. Това прави чест на г. Митова.
         Като ни е думата за Л. Каравелова, тук му е мястото да кажем няколко думи и за неговите съчинения въобще. Според нашето скромно и частно мнение ние утвърдяваме, че ако има списател със самостоятелно направление, на когото съчиненията да не са умрели по-напред от своя автор, то тоя списател е Л. Каравелов. Неговите трудове за много време още ще намерят поклонници измежду потомството; на тях, а не на други ще да ся възпитава за в бъдеще нашето младо потомство. Но где са тия съчинения на прочутия български списател? Те са известни, като изключим Знания, само на малцина измежду българския народ, които ся броят на пръсти. Всичките свои трудове покойний е поместил в своя политически вестник Свобода и Независимост, които са я издавали в разстояние на 4^1/2 години. Целите течения от тоя вестник ся намират днес, на три-четири места в България, у частни лица. В публичните библиотеки даже мъчно ще да ся намери нещо от Л. Каравелова, така щото те са чужди за всекиго. Повестите и разказите на покойния, поместени в горепоменатите вестници, излизат 18, които, събрани на едно място, ще да съставят цял един порядъчен том. Във всеки брой на вестника има и по едно малко стихотворение, които така също ще излязат на отделна книжка. При това тряба да прибавим още критиките и подлистниците. „Знаеш ли ти кои сме?“. Тези последните, макар и да са писани преди 10 и повече години, но толкова са съвременни, щото днес, ако някой умен вестникар земе и ги препечати без никакво изменение във вестника си, то ние му гарантираме успех, че ни един няма да ся усъмни, никой няма да открие калпазанлъка.
         И така, съчиненията на първий наш списател, които ще излязат в три-четири тома, ще направят епоха. Те ще прогонят зад девят гори в десята всичките днешни бездарни гюбрета, стиховце, комедийки, повестчици и пр. Те ще принудят мнозина кресливи жаби, поклонници на Виктор Хюго и пр., да захвърлят своето пиро и да ся откажат от всякакви по-нататъшни литературно-белетристо-творчески гъделичкания, защото всеки ще да бъде в положение да направи разбор между истинското и калпавото.
         За жалост обаче, че до днешен ден още не ся е направило никаква постъпка за издаванието на това наше богатство, когато нашата хазна ся е усмихнала досега на много чужди авторитети. Ние мислиме, че с тая цел тряба да ся завземат нашите книжевници, книжевните дружества, като на Наука, Соф[ийското] пер[иодическо списание], или пък нарочно избрана комисия. При всичко че у нас няма още литературна собственост, но това предприятие за издаванието на съчиненията на Л. Каравелова, принадлежи на братията на покойния, като прями негови наследници, отколкото на съпругата му Наталия, която според нас няма никакви прави. Така или инак, но ние обичаме да вярваме, че ако доходите от тия съчинения биха ся предназначили, за да ся виздигни един памятник на гроба на покойний, то никой не би ся намерил от неговите наследници да оспорява целта. Срамота е най-после да ся разпознава гробът на тоя наш велик мъж само по високите бурени, които го покриват. Доволно вече тамян пред сенките на Александър Невски, на различни генерали и пр.

[Без подпис
В. „Южна България“, № 91, 23 май 1884]

върни се | съдържание | продължи