РУСЕ, 28 май 1882

         Гарибалди умря!

         Тия две скръбни и тъжни думи, екнали преди шест дни от столичний град на съединена Италия, се произнасят и ходят от уста на уста днес по целий свят, по вси племена по всичките народи, които чувствуват и ценят божествената и велика смисъл на думата свобода, на речите патриотизъм и човеколюбие. Италия се облича в черно, плач и стенание глухо се раздава из нейните райски полени и тъжно се отеква по величествените планини Апенински, които видяха славата на Гарибалди, видяха славата и гордостта на Италия. Тъжат всички свободни и робски народи, тъжи всяка благородна душа, която черпеше своите идеали от покойний нине велик човек, велик патриот, велик филантроп Гарибалди.
         Всички тъжат, и защо?
         Знамето на прекрасна и историческа Италия беше раздрано; италианский народ разкъсан, и влечеше веригите на робството под десетки тирани; свободата не раздаваше своята милост и благодат под ноктете на папите, херцогите, графовете и кралете, които сеяха вражда между отцепниците и подразделените под тях братия. Венеция биеше Пиемонт, Сардиния газеше Парма, Генуа гореше Флоренция, Рим палеше и кълнеше, брата братя биеше: туй беше Италия. Херцогът искаше да завладее поданиците на графа, кралят се впущаше връх херцога, папата воюваше с краля, огън и пламък горяха, кръв и сълзи пояха райската тая земя не за честта на народа, не за благоденствието му в единството, а за кой владетел над някой къс от целокупна Италия да има повече милиони поданици. Братско единство: това беше дума непонятна за десятините господаре, малки и големи, на разединений и междуособно воюющ италиански народ. Яви се Гарибалди, източната звезда за италианския Витлеем, и развя знамето на народното единство, но и на свободата. Всяка от държавиците даде своята дан при народний олтар от хора, които последуваха Гарибалди, последуваха идеята му за италианското обединение и свобода. Поданиците от едната държавица приближиха по дух и сърдце при поданиците от друга; приближението разклати преградите от разните владетели. Знамето на Гарибалди и на неговите юначни последователи се развяваше; владетелите падаха един по един, падна и папата на своя Рим. Колко кръв се проля, колко жертви се пренесоха; но целта се постигна: Гарибалди доживя италианското обединение. Рим замести десятините столици, италийнский народ стана един, неговите разкъсници владетели се изгубиха: блесна и свободата над всички.
         Виновникът на тая днешна свобода и единство на Италия е Гарибалди, геният, духът на Гарибалди. И ето защо днес италианският народ жалее и плаче над неговий гроб. А с признателността жалее и изчезналата вече задълго надежда, надеждата за нови подобрения в народа, защото границата за стревлението на Гарибалдовий дух не беше тук, до това единство и до тая свобода; тя отиваше много по-нататък...
         Но великий покойник не е човек само на Италия, тя една не го оплаква: той е неин добър верен син, син добросторник, Гарибалди е човек на целий свят и целий свят го оплаква. Неговий крак е качил дивите канари на републиканска Америка; неговото знаме се е развявало в новата след това република, горделива Франция; неговий дух въодушевлява всички борци за свободата; негови представители ободряваха с присъствието си първите подвижници за нашата свобода през всеобщото въстание, тях ги имаше и в нашето юнашко опълчение през освободителната война. Там, дето е възникновала мисъл за свобода, насърдчавал я е Гарибалди, там, дето се е развивало знаме за свобода, подкрепял го е Гарибалди. Гарибалди е общ човек, защото навсякъде е бил, за всички е ратувал. Гарибалди е бил италианец по нация, а човек по кръв, по съвест и по човечество. И - него жалеят всички.
         Признателний италиански народ турва черна жалейка за два месеца; камарата спира своите дела, за да даде по-широко място на тъгата си, три недели; десятини, а може и стотини хиледи присъствующ народ ридае при скръбно-тържественото шествие на погребението му; десятини хиледи франки се дават пенсии на челядта му; Италия му въздига при незиблемий памятник в спомена си и великолепен памятник над гроба му: с хиледа дела тя изразява своята неотменна скръб и дълбочайшата си признателност. И сами нажалени, ние пращами своята братска утеха през синьото море на съединена хубава Италия и най-скромен венечец, със сълзи оплетен, от сърдечните наши думици в тая статийка над неизтленната слава Великому Поборнику на человеческата свобода и братство ГАРИБАЛДИУ.
         Вечна ги памят и слава, Великий Поборниче; цалувами Твоя свещен прах!

[Без подпис
В. „Братство“, № 50, 29 май 1882]

върни се | съдържание | продължи