В България, гдето уж имало терор и палочна команда, не само че се търпят различни мнения, не само че депутатите, хора на чужда държава оръдия, заседават в камарата заедно с българите, но има и такива, които са доказани вече престъпници, а си живеят и заявяват още своето съществувание. В Русия, която много наши овце считат за рай, никой не смее да шавни, всеки тряба да мисли така, както мисли началството, помешчикът, губернаторът, жандаринът и пр. И Русия не е България, в която положението е временно и сериозно. Русия си е такъва, каквато е била при Петра Великий, т. е. военното положение, обиските, заночаванията, цензурата и шпионството, които в България от немай-къде бяха обявени за няколко месеца, само за форма, там са вечни. Ето ви образци:
         По случай избиранието на Сади Карно за председател на френската политика, като инженерин, руските инженери от Петербург на основание на това обстоятелство, че Франция и Русия са приятели, Рашфор и Победоносцев се поздравляват, решили и отправили една депеша до Сади Карно, да го поздравят. Органът на царя, Гражданин, подушил това и ето що пише: „Петербургските инженери дотолкова се осмелили и дошле в екстаз, щото счели, че им е позволено, понизили се нравствено и решили да изпратят телеграма до новия председател. Предложението било прието с ръкопляскания и телеграмата се подписала от 40 души инженери. После това извикали на музиката да засвири „Марсилезата, но капелмайсторът се отказал“. Тряба да знаят читателите, че любимият марш на френците, с които Русия е уж съюзница, и който марш се свири по целия свят, в Русия е запретен, счита се за бунт срещу правителството.
         Бедните инженери, които в състояние на „кефлии“ хора са си позволили да изпратят тая невинна депеша, ще бъдат рязани за бяс, както и студентите и професорите от Киева, които за смърт на Дарвина бяха изпратили съболезнователна депеша на жената на покойния. Ама не е ли райски живот в Русия? Не е ли там свободно? Нямат ли право руските държавни мъжие и нашите безсъвестни кюлханета, като я викат да дойде и не нарежда работите?
         Друго. В Русия учените, списателите, повечето от професорите и всичката почти интелигенция, честните и истинските патриоти и славяни са на наша страна и доколкото им позволява тиранската форма, правят опозиция на своето противонародно правителство. Така например уважаеми хора като Стасюлевича, списател и редактор на Вестник Европи, който познават много читатели; Глеб Успенский, най-популярният руски списател, който пътува неотдавна в България и каза, че българите имат право; Шимановски, председател на Одеското славянско общество, който изпъди от заседанието нашите там слепци, като ги наречи - боклук на България; редакторът на Одеский вестник, който ни така също защищава; авторът на брошурата „Войнствующи братушки“, в която бяха описани нашите емигранти като изменници на отечеството си, и пр., и пр., са горещи защитници на нашето право дело. Да ги няма, да им се напакости, да ги повикат в полицейския участък, а може би и Сибир, защо те да кажали, че българите са хора, че имат право; защо те да не разделят глупавите постъпки на Гирса и на Победоносцева. Работата е лесна. Московски ведомости, вторият орган на царя, се научил нам откъде си и пише:
         „Принц Кобургски учредил един орден, който бил подарен на различни „палочници“ (сопаджии), на лъжеправители; на редактора на Вестник Европи Стасюлевича; на Шимановски, бивши председател на Славянския комитет; на Глеба Успенски; на редактора на Од[еский] вестник, еврейския списател Слономский; на редактора на в. Радикал Пера Теодорович и пр.“ „Г[осподин] Стамболов и компания са успели вече да изработят хора за бъдъщия всерусийски парламент, да популяризират българската идея в Русия“, забележва злобно княз Мещерски в своя вестник Гражданин.
         А че шегата настрана, но нашите смели борби от две години насам против руския тиранизъм, току-кажи, че не останаха без възпитателно значение и за самия руски народ. Освен това нашите крадикнязовци офицери, които царят викаше на обед, че са можали да влязат в спалнята на един като него държавен глава, накараха самите руски офицери да си прехапят язика и да се попитат: Монарх ли е това, или е контрабандист, който беси и стреля с ръката си ония, които го закачат, а целува тия същите, които чакачили другиго?
         Колкото за това, че поменатите руски списатели биле приели награда от нашия княз, това е чиста клевета, скроено, както казахме, само с шпионска цел, само да напакости на тия честни хора. Това е то Русия. Ония, които работят да турят България под нейния крак, под нейната желязна ръка, ще ги кълне и историята, и потомството, а децата им ще ги замерват с камъни.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 107 от 6 декември 1887 г., с. 1]

върни се | съдържание | продължи