Държавите, които имат претенция, че са апостоли на просвещението на тоя век, една през друга се надпреварват какви по-удобни и по-лесни системи да изнамерват, щото знанието и науката да бъдат достъпни и в най-последнята колиба. На всеобщо презрение и смях биха изложили всеки едного, който загатни само, че просвещението е вредно, че то би трябало да се ограничи или пък монополизира в известни кръгове.
         В земята на нашата велика покровителка обаче става съвсем противното. Като държава назадничава, в която държавните мъже завиждат на Китай, че си е останал самобитен и не заражен от светлината на „гнилия Запад“, отдавна време се почнало по цяла Русия преследвание и гонение било против учебните заведения и техните питомци, било против печата и литературата. В университетите и гимназиите се приемат ученици само такива, които от най-напред се откажат от само себе си, станали сляпо оръжие на полицията, обща и университетска. И мнозина наши българи следват още да отиват и търсят светлина там, гдето мериши на плесен и на бухали. Тряба Министерството на просвещението да реши, щото пукната пара субсидия да се не дава на тие ученици, които отиват да се учат в Русия на различни „правах южних славян“. Не ни трябат ним полицейски и слепи руски бюрократи, а хора със съвременно образование и светски понятия, които можат да се добиват навсякъде в Европа, но не и в Русия. Най-доброто и полезното е, щото бъдъщите български деятели и граждани да добиват образованието в средата на своето отечество, но засега, като няма възможност, Швейцария, Белгия, Германия, Австрия и др. тряба да ни служат за такива. Не виждате ли, че руските възпитаници, които са се завърнали в България, отсега приличат на руски таможни чиновници? Синята шапка и жълтите копчета, които имат много общо с униформата на становите пристани, толкова се влюбили в тях, щото им служат за паради.
         Ето ви по-долу един образец. Той е циркулярът на одеский попечител и директор на гимназиите и прогимназиите:

         При постъпванието в гимназиите и прогимназиите прошения от родителите или роднините за приеманието на ученици, началството на казаните заведения е длъжно да повика просителите да дават за себе си и за своето имуществено положение сведения по следующите пунктове: съсловието и степента на тхянто образование (на родителите); рода на занятието; възрастта; каква заплата получават от служба или годишний доход от печалбата, имущество или капитал; квартирата; адреса; числото на стаите, в които живеят; колко слуги имат на къщата си; преброявание членовете на семействата, които живеят в тие стаи, поименно, със забележка възрастта на всякого, рода на занятието и средствата на тие от тях, които са излезли вече от училището, и показвание учебните заведения, в които се учат децата им; същите сведения и за ония лица, които не принадлежат на семейството, но живеят него под един покрив; към какво занятие предполагат родителите да приготвят въпросний възпитателник (т. е. който се завежда в гимназията); в състояние ли е просителят да внесе платата за обучение и да снабди възпитаника в изправността на учелните пособия и във формените дрехи; как и под кое наблюдение е било водено възпитанието и обучението на детето досега; как и под коя отговорност и наблюдение се предполага да го държат, в случай че се приеме в гимназията; можат ли да бъдат предоставени на ученика всичките способи, необходими за успешното учение и изпълнение ученическите правила, и в какво именно ще се състоят тие способи; ако е предположено, че ученикът ще се помести за няколко време на обучение отвън родителский дом, то тряба да бъдат съобщени всичките вишеизложени сведения предположений квартиросъдържател на ученика. Сведенията по тоя пункт тряба да бъдат надлежащим образом проверени и да служат като материал за решението въпроса, съществуват ли материални условия за семейний бит на детето, които би благоприятствували за успешното преминуване на курса и добиването добри нравствени навици - и само в случай на отстъствие на съмнения относително тоя предмет, на прошението за приемание ученика ще се дава надлежащото движение (само движение, забележете! - Р.). В противен случай прошението за приемание ще бъде решително отклонено: при това на длъжността на началството на гимназиите и прогимназиите се възлага да обяснят на родителите, че попрището на висшето държавно и обществено служение, към което гимназиите съставляват първото стъпало на пътя, не можат да бъдат отворени за всички и всекиго; че учението на класическото образование е медлено и затруднително; че един ученик от гимназията, лишен от постоянно живеене в просветена среда и турен в необходимост да надвива на всяко недоразумение със свои лични усилия, има твърде малко шанси успешно да конкурира със своите другари, поставени в друго по-благоприятно положение; че класическото образование не докарано докрай и не увенчано с не по-малко мъчний университетски курс, не спечелва достатъчна подготовка към практическа деятелност.
         Ако между приетите вече ученици се покажат такива, които вследствие домашната обстановка на своите родители или роднини имат вредно влияние на своите другари, то такива да се изключат из гимназиите без всякакви стеснения от правилата. На отговорност на началството на гимназиите се възлага да бдят, щото действията на настоящите разпореждания да не бъдат отслабени по начин благотворителен или частен. Тоя пункт на циркуляра се разяснява по следующий начин: уместно е възпитанието в гимназиите на благотворителни източници на тие деца, на които родителите сами са получили високо образование, но вследствие на неблагоприятни стечения на обстоятелствата биле лишени да дадат такъво също образование и на своите деца, защото такива деца (благородни) не можат да вършат всякаква работа, която може да не отговаря на тяхното физическо развитие. А пък да се отнемат от добрий селянин (крестиянин) или търговец (мещанин) синовете за възпитание в гимназиите, за да им се даде възможност да постъпат на държавна служба, не е нещо разумно... С всички тие мерки не се изчерпват средствата, към които началството на учебните заведения за достигание казаните в циркуляра цели: да уволнява измежду учениците тие вредни елементи, които нравствено развалят ученическата среда. Тие средства са неизчерпаеми и от началството зависи да се ползува от тях в пределите, предоставени от властта. Ако вследствие от тие мерки се окаже недостатък в ученици в някое учебно заведение, в което не може да бъде никакво съмнение, то директорът незабавно тряба да представи своите съображения за затварянето на паралелните отделения, и даже във възможности да се преобразува (затвори, значи - Р.) гимназията...

         Само руска глава, която е вряла и кипяла в систематическо тиранство и волско рабство, може да напише такива дивотии и безобразия! Само покорна и поробена руска натура може да търпи и изпълнява тоя уж учебен циркуляр, който всъщност не е друго нищо освен полицейски рапорт. Баща и майка или роднина, които поискат да дадат образование на своето чедо, турят се в такъво шпионско положение, щото, щат не щат, тряба да се откажат. Тая е целта и на циркуляра, да се намали образованието в нещастната Русия, за да може да царува по-дълго тиранизмът. Свирепий Катков, героят на френската фанфаронска преса, е инициаторът на тая адска система.
         Ние би оплакали всеки български родител, който проважда сина си в тие затвори и полицейски участъци. А на нашите български нихилистчета препоръчваме да знаят, че женевските книжки, които пишат, че никой път едно правителство не може да бъде добро, имали са предвид това правителство, което преобръща учебните заведения на шпионски отделения.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 76 от от 19 август 1887 г. с. 2]

върни се | съдържание | продължи