Захарий Стоянов

критика и публицистика

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Захарий Стоянов

 

 

СЪВЕСТТА НА НАРОДНИТЕ ИЗДАЙНИЦИ

 

Захарий Стоянов

 

 

         Кому минуваше през ума, кой можаше да си въобрази даже, че човекът, който в един месец биваше: нихилист, либерал, радикар, позитивист, бентамист, консерватор, бегликчията и пр.; човекът, който опозори где-що беше по-авторитетно и по-умно от него; човекът, който създаде чекмеджета с документи, който измисли и подло съчини, че Начевич и Стоилов крали, за което ще ги обеси, че Цанков щял да измени Конституцията и опропасти Либералната партия; че за железницата, която щял да купи за 25 000 000, Никола Стойчев откраднал в Лондон 10 000 000; човекът, който като змия усойница препълзя от Пловдив и сатански облиза ръката на княз Александра, че той му е най-верният; човекът, който в пловдивската Независимост пишаше, че Аксаков е пиявица, а в София подир 6 месеца правяше митинг за тоя Аксаков. Най-после подлият тоя човек, който се казва Петко Каравелов от Коприщица, който в качеството си на първи министър продаде една нощ българската корона на същите тия фарисеи, които по-напред мразяше и преследваше; който е причината на всичките досега злини в България; който беше станал секретар на генерал Каулбарса и за неговия кеф пребърза да си даде оставката от регентството само и само да угоди на своите господари; тоя човек, който подир всички тия престъпления и злини трябаше да бяга от България през девят земи в десята, да се не чуе и види - името си и народността си да не обажда, като човек безчестен, безсъвестен и шарлатанин, имал тенекяното чело да излези втори път и заговори за България, за нейната корона и свобода!
         Органът му, 56 брой от Т[ърновска] к[онституция], е прочетен вече от читателите. Цяла година, с факти и с доказателства в ръка, ние го обвинихме в тежко престъпление, предателството на българската корона, казахме му най-тежки и горчиви думи, каквито въобще заслужават предателите, а той излязъл, ни лук ял, ни на лук мирише, каля и псува всичко, щото е българско, щото е извършено победоносно в една година, пред което се зачуди и Европа. Да бе човек със сърдце и с душа, а не подлога от цървул, той трябаше да излези и напише с името си два рена поне, да обади и разправи на народа как е станала кражбата през нощта на 9-ий, как е той оставил да му грабнат господаря, когото той пазяше като премиер-министър. Мълчи и се потава като бухал по тоя въпрос, криви си гнусната уста да критикува и напада хайдушки ония, които спасиха България, а нему спасиха главата на няколко пъти.
         Не било законно В[еликото] н[ародно] събрание, говори тоя дърт предател, не бил законно дошел в България и князът, Берлинският трактат бил нарушен! Че това не е някоя новина. Всичко туй ние го знаеме много по-напред от нотите на ген. Каулбарса, от циркуляра на Гирса, от писмата на Бендерева, от вестниците на Азиатския департамент: Nord, Н[овое] време, М[осковские] ведомости, брошурите на Миларева и пр. нечисти източници. Берлинският договор, от който и сам Бисмарк се не възхитява, П[етко] Каравелов му станал жандарин, а на Гирса, на Мещерски и на Каулбарса - агентин. Той ли беше прочутият англоман, бентамист и гладстонист, който напълни библиотеките Пловдивска и Софийска с техните съчинения? Той ли е обожателят и пазителят на святинята Конституция и на парламентаризма? Така ли правят неговите идоли в Англия, щото да не признават за законни не само обикновените събрания, но и Великите? Гладстон, Беджехот и Мил, като са биле премиери някои от тях, крадили ли са своя държавен глава? Или снемат шапки, щом се произнесе тяхното име? Но П. Каравелов не е нито Гладстон, нито Мил, а прост политически шарлатанин, който за власт и за богатство не се спира пред никакви гнусотии.
         Плаче се той още от военното положение, което, според органа му, като чума душяло българския народ. Душеше то и мъчеше не народа, но изменниците, пичовите и руските шпиони и рубладжии. Каравелов, който познава всичките конституции на света, знае ли някоя държава, гдето купени бунтовници и чужди оръдия да се ползуват с право на гражданство? Да се остават свободни да чапкънуват и против корона, и против основите на държавата? Каравелов, който в последно време е руска отрепка, защо не ни обади нещичко за положението на работите в Русия? Защо в тая священа земя, гдето и държавний глава е законен, и Народното събрание излезло от средата на народа, военното положение стои от десят години? Ние не разбираме как един човек, който е поклонник на велика Русия и се труди да я докара в България, да се не възхитява от нейните закони? Безсъвестни хора! Искат руски камчик за България, а щом ги притиснеш, викат: „Где е конституцията?“. Петко Каравелов и компания трябаше да знаят и мислят от всички най-много, че щом се продаде короната в една държава: военното положение, строгостите, Черната джамия, чупения на джамове, по даже и кръвопролития са нещо обикновено. Петко Каравелов има най-малко право да вика против онова, което е той създал и докарал. Петко Каравелов трябав да отдава отчет и на сухо и сурово, загдето докара отечеството на тоя хал, който едвам сега почна да се оправя. Но Петко Каравелов не иска да знае. Един княз изпъдил, сега се подпретнал да пъди и други, тъпчи под краката си и закон, и държава!

 

 

         *   *   *

 

 

         От несъстоятелността и шарлатанията на Петка Каравелов, гдето той остави Франгята, Миларева и други да безчестят България и нейната корона до 9-ий август, ние ще да се възползуваме днес. За няколко гладни красти като Ивана Цонкова, Марка Маркова-Сакантията, поляка Пекарски, Орошакова и Франгята ние няма да позволиме да се разклаща цяла България от четирите кьошета. Опозиция против министри и техни действия законни и справедливи ще да допуснем по всичките линии; но руски шпиони, на които се пращат по 15 000 рубли от Букурещ; на бунтовници против държавен глава, който днес за днес олицетворява съществованието на България; на предатели и изменници като Каравелова, които са направили най-голямото зло на България, които трябва да лежат в Черната джамия, ние няма да позволим да се подиграват с честта на България и с нейното съществувание, било военно или гражданско положение. Хората, които управляват днес България, не са от ония несъстоятелни скитала, които да пазят идиотски сухата буква на конституцията, а пък да вържат нейния стълб - короната. За българските граждани тя ще да бъде английска, а за руски слуги - московска.
         Но пътят на П. Каравелов не може да бъде освен тоя, в който е тръгнал. Той ще да живее и ще се наслаждава само тогава, ако изгори България, ако се опустоши от казаците. А свободна тая България, с княз, с Н[ародно] събрание, с мир и ред - П. Каравелов е изгубен човек. Как ще той да гледа България наредена, когато е подписал условия да я трампи другиму, когато той е убит окончателно, когато твърде добре знае, че само руски щикови ще го спасят? Ако щастливата Френска република изпъди своите най-услужливи синове, че се обличали по аристократически, то нашето правителство, което е в борба с царските нихилисти, което не форма пази, но съществувание, хиляда пъти повече право има да накажи ония чапкъни, които са биле вече един път изменници. Нека разберат веднъж завсякога всичките развратни политикани, че днешните български патриоти пазят и треперят не над 176 чл. от конституцията, а над самата България. Из устата на вълка, продадена от П. Каравелов, вадят те тая България, прочее възможно е и неравните борби да стъпят на някой член от конституцията. За тая необходимост историята и поколението ще да ги прости великодушно; а П. Каравелов и другарите му ще кълне вовеки веков. Нека те спасят България от свирепия чужденец, па нека седнат на скамейката на обвиняемите, да ги съдят за нарушението на конституцията. Хората, които не трепнаха пред Гатчинския великан, няма мигнат пред 10-15 души политически пичови. Овацията на П. Каравелов да служи за пример и за урок на всичките.

 

         З. Стоянов

 

 

[В. „Свобода“, № 80 и № 105 от 02 септември 1887 г., с. 1]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Властта е сладко коренче! Публицистика 1886-1888“, Захарий Стоянов,
Съчинения в осем тома, том VI, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2017 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]