Актът на 6 септемврий порази цял свят. Тоя смел и благороден акт от страна на българский народ принуди и заклетита ни врагове да ръкоплескат. Не на шега са поразени те. Чудят се и мамят чуждите хора, как е можел българский народ да узрее така скоро, кой му е подшушнал да свали от гърба си чуждото иго. А онова, което най-много прехласва чуждий свят, е, че всичко се извършило като по мед и масло, не само без кръвопролитие, без грабителства и насилия, но и без разменението на две-три противни думи между силни и слаби, между нападатели [и нападающи]. Хората, историята, стара и съвременна, го знае, като две и две четири, че в....¹ в сваляние старото и замествание [с новото], в преобразования даже, нищо и.......... кръвта плува по улиците. У нас .......... Нашата революция, както я наричат ........... приличаше нещо, като на моабет, като ............ В града Пловдив тя произведе такъво впечатление между разните не толкова дружелюбни елементи, като кога се свали от поста някой селски кмет или пък когато опозиционна тълпа във време на изборите нападне на бюрото и счупи сандъчето с бюлетинките. С една реч, нашата революция беше братска, комшийска. Падна конакът, грабнаха неговий владетел, всички извикаха урра и се прегърнаха.
         Когато пленникът паша минуваше по моста на р. Марица, ходжите викаха по джамиите, турците си отвориха преспокойно дюгенчетата, българите се здрависваха по улиците тихо и мирно, гърците питаха: няма ли против тях нещо, а най-верните и преданите на конака хора, наместо да пролеят сълзи за своя патрон, в негово още присъствие надянаха калпаци с революционен девиз: свобода или смърт!
         А всичко това що показва, що значи? Всичко това е факт и събития поразителни, че конакът се е държал на паяжина, че бившето управление е било погребано, че то е имало няколко само единици поклонници, че то е трябвало да падне ако не на 6 септемврий, то на 16-ий или 26-ий. Всичко това свидетелствува, че срокът на Източна Румелия се е свършил, че съединението ни с нашите северни братия е настъпило, че чувствата и стремленията на народите ритат напредя си сякакви мъртви трактати, съюзи и договори, макар и подписани и санкционирани от калени депутати и божи избраници, но станали без участието на народната воля. В късо казано, нашата септемврийска революция не е без полза и за другите поробени и притиснати като нас братия по земното кълбо. Ето защо нам се ръкоплеска от четирите страни на вселената, ето по коя причина имаме ние на страната си сичко честно и благородно, свободолюбиво и мислящо.
         По само себе си се разбира, че мракобесието, назадничавото и узурпаторското, което вижда спасението на бедните народи в калугерската патерица и в монаршеската мантия, трябаше да смръкне нашето чисто народно дело като хрян, нуждно бе да скръцне зъби. Като представители на това бухалско царство се явяват: известний ретроград Катков, редакторът на полицейский вестник Московския ведомости, името на когото е станало по цяла Русия синоним на камчик и на затвор, неговий по чувства и подобие събрат княз Мещерский, редактор на една улична газетка, Гражданин, и Суворин, редактор и издател на в. Н[овое] време, отдавна наречен в Русия проститутка.
         Поведението на поменатите три вестника в отношение на нашето свято дело - как да кажем - речникът ни е слаб? „То е подло, интригантско и непатриотическо“, говори руский в. Свет. То е предателско, безчестно и идиотско, отговаряме ние, а с нас заедно ще да се съгласят всичките благородни и честни синове на велика Русия, славянофили, либерали, западници и пр. Какво искат от нас тия заблудени от инат егоисти? В какво сме ние съгрешили пред техните очи, заедно с доблестний си княз, та сипят по главите ни огън и жерава? Престъпление ли сме направили, че сме съборили едно чуждо праветелство и сме апелирали към своите задбалкански братия и към своя княз? „Но защото не питахте нас, да ви кажем, че е време“, говорят злобните вестникари. Добре, но ние имаме пословица, която ни говори, че вълкът ходи сам, но вратът му е най-дебел. Освен това, можем ли да питаме ние вас за работи революционни ги кажете, или превратни, когато вие бесите оногова, който произнесе само тая дума? Не знаете ли вие, че между дипломация и политика, священи съюзи и договори, от една страна, а от друга: народна воля, свобода и независимост, нищо общо не може да има? Питаха ли ни нас в Берлин, когато ни разделиха на четири части? Не сте ли узнали още, че юмрукът на Бисмарка много пъти запуша и вашите уста? Кой предаде злощастната Босна и Херцеговина на вашите уж омразни австрийци? Казвайте де? Нали сте либерали стараго покроя и защитници на славянството? Защо не псувате ония, които похитиха тие две чисти славянски области? Какво сгрешиха сиромасите?
         В 1876 година, когато ние поискахме своето освобождение и независимост с черешови топове, времето ли му беше? Допитахме ли се до вас? Нито едното, нито другото. Но благородний руски и братски нам народ подействува и застави покойния ни освободител да премине Дунава. Същото, вярваме, ще да стане и сега, напук на вашата предателска злоба. Мерило е станало вече в Русия, че щом вие, които сте без публика, без никаква поддръжка в обществото, корите и нападате нещо, то това нещо се хвали и поддържа от стоте милиона. Клеветата, че септемврийский акт бил извършен от някакви си русофоби, от поляци, като Странски и Дригалски, е плод на вашите дребнави душици. В българите има такива русофоби, каквито има и по цялата Русия, т. е. българите са: каткофоби, победоносцофоби и пр., а ако тие две пословични святила представляват стоте милиони, то нека това мнение остане за ваше собствено употребление.
         Боли ли вас най-много това обстоятелство, че сме пристъпили към своите домашни работи на своя глава, че ако ся съединиме, то интригите на кояндровци и сорокиновци ще падат на пясъка. Та това именно и ние желаеме. Ако ни ся сърдят за тая постъпка двама-трима егоисти, то цял свят ни подава ръка. Ние, бай Катков, сме такава капризна нация, щото от всичко най-горе туряме свободата. А за да бъдем свободни, какво ся изисква? Доколкото е възможно, сами да си туряме калпаците, да бъдем съединени. От чужди помощи пак ся не отказваме, но нека тие помощи бъдат човешки, нека те произхождат от благородни побуждения.
         Не по-малко, и не знам защо вие нападате на наший български княз, защо той премина балкана и защо войската ся закълняла в него. А в кого трябваше да се закълне? В името на ......... ли, или на пашата? Да не би жителите в Северна България да са само българи, а в тракийските черкези? Бог да ви е на помощ. А колкото за идванието на Негово Височество в Тракия, то простете му, че той не ся е допитал до вас. Тряба вие да знаете, че идванието на българский княз в Тракия ся предшествува от стотина митинги. Цяла България беше на крак. От Варна до Пловдив българский княз премина по цветя и венци. На сяка станция той получаваше адреси и телеграми, на сяка стъпка той ся акламираше и канеше да върви в Тракия, гдето един милион същества го чакаха с отворени обятия. Е дявол да го вземе, най-после човек тряба да бъде дърво, тряба да е от косъма на Каткова, за да не почувствува величието на тая историческа минута. Българский княз е плакал на много места, и най-после, като човек благороден, не ся е отказал.
         Българский княз, бай Катков, е герой днес помежду ни. Той стъпи в турската провинция с трима жандарми само, нещо, което не би направил и становой пристав. Неговото идвание в Румелия въодушеви хиляди сърдца; то запали кръвта на милиони същества. Но и затуй българский народ ще заплати със същата монета на обожаемий герой. В неговото лице виждаме и съединение, и самостоятелност, и прогрес. Шушне ся, па и ние потвърдяваме, че някои дипломати решавали преспокойно в своите кабинети да отстранят княза от българский престол. Прекрасно. Обадете на тие дипломати, че ние знаем да защищаваме своите герои. Както княз Александър поведе българский народ за границата, така също и тоя същий народ ще да го забиколи и няма остави да ся приближи до него никаква дипломатическа интрига. Какво ще ни направите тогава? Ще ни избийте ли? Заповядайте. Честний свят ще бъде на наша страна. А ако дипломатите решат да ни оставят без княз, т. е. да направят България република, то и това си има гъделя. Княз Александър ще изберем за президент на Балканската Република!...

         З. С.

[В. „Самозащита“, № 1, 28 септември 1885]

върни се | съдържание | продължи