Девойко, китка босилек,
          клонче калина
дали ме жалиш, изгоро,
          както аз тебе?

 

Поваляш, ветре, развяваш
моите руси къдрици -
развей ми мъка по либе...
Я слушай, верен побратим,
заръка ще ти заръчам:
Нали минаваш край село,
край мойто село далечно? -
Там утре сбор се сборува,
хоро се вито люлее
сред село на хорището;
отбий се, верен побратим,
на вито хоро поспри се,
момите редом разгледай -
дано ми либе познаеш
по черни очи тъжовни,
по чести, чести въздишки -
въздишки, пусто, по мене: -
много му здраве от мене!

 

Девойко, капка росица,
          ясна зорница -
их, черно ми е сърцето
          тебе да мисля!

върни се | съдържание | продължи