Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ДЕВОЙКО, КИТКА БОСИЛЕК...

 

Трифон Кунев

 

     

        Девойко, китка босилек,
                  клонче калина
        дали ме жалиш, изгоро,
                  както аз тебе?

       

      Поваляш, ветре, развяваш
      моите руси къдрици -
      развей ми мъка по либе...
      Я слушай, верен побратим,
      заръка ще ти заръчам:
      Нали минаваш край село,
      край мойто село далечно? -
      Там утре сбор се сборува,
      хоро се вито люлее
      сред село на хорището;
      отбий се, верен побратим,
      на вито хоро поспри се,
      момите редом разгледай -
      дано ми либе познаеш
      по черни очи тъжовни,
      по чести, чести въздишки -
      въздишки, пусто, по мене: -
      много му здраве от мене!

       

        Девойко, капка росица,
                  ясна зорница -
        их, черно ми е сърцето
                  тебе да мисля!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]