Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

Я МЕ НЕ ПИТАЙ...

 

Трифон Кунев

 

     

      Я не ме питай,
      свидна изгоро,
      като съм шетал
      пуста чужбина,
      радваше ли ме
      чуждото слънце,
      блазняха ли ме
      чужди девойки,
      свирях ли често
      твоите песни,
      мислях ли тебе
      вечер и заран?
      Я ме не питай,
      галено либе -
      мигар не знаеш
      моите мъки:
      как се забравя
      родното село,
      как се не помнят
      златните думи?
      Кога потръгнах
      черна чужбина,
      ти ме пресрещна
      с менци на рамо;
      милна ми дума
      с очи продума -
      с черни си очи
      пряко в сърце ми...
      Как да забравя
      твоите думи.
      Как да не свиря
      песни жаловни -
      кървави тъжби
      вечер и заран?

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]