Я не ме питай,
свидна изгоро,
като съм шетал
пуста чужбина,
радваше ли ме
чуждото слънце,
блазняха ли ме
чужди девойки,
свирях ли често
твоите песни,
мислях ли тебе
вечер и заран?
Я ме не питай,
галено либе -
мигар не знаеш
моите мъки:
как се забравя
родното село,
как се не помнят
златните думи?
Кога потръгнах
черна чужбина,
ти ме пресрещна
с менци на рамо;
милна ми дума
с очи продума -
с черни си очи
пряко в сърце ми...
Как да забравя
твоите думи.
Как да не свиря
песни жаловни -
кървави тъжби
вечер и заран?

върни се | съдържание | продължи