Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПЕСЕН НА МОРАВАТА

 

Трифон Кунев

 

     

      Равна зелена мораво,
      кой те, мораво, отъпка
      рано през празна неделя?

       

      Прифтаса пролет хубава,
      доде Великден жъдени -
      моминска руба снажена,
      ергенски луди радости -
      хоро се вито люшнало
      край село на моравата;
      момите пеят, припяват:

       

      „Клета му душа проклета,
      кой е подсетил в чужбина
      млади ергени да ходят;
      как ли посрещат Великден
      далеч от село и либе“...
      Над селото, над хорото
      сив сокол се вие;
      милно писка, редом гледа
      мо̀мци та девойки, -
      не е пиле, най ергенин
      в чужди край загинал...
      Милно писка, сълзи рони
      сива соколина,
      че угледа първо либе
      в булчина премяна...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]