Равна зелена мораво,
кой те, мораво, отъпка
рано през празна неделя?

Прифтаса пролет хубава,
доде Великден жъдени -
моминска руба снажена,
ергенски луди радости -
хоро се вито люшнало
край село на моравата;
момите пеят, припяват:

„Клета му душа проклета,
кой е подсетил в чужбина
млади ергени да ходят;
как ли посрещат Великден
далеч от село и либе“...
Над селото, над хорото
сив сокол се вие;
милно писка, редом гледа
мо̀мци та девойки, -
не е пиле, най ергенин
в чужди край загинал...
Милно писка, сълзи рони
сива соколина,
че угледа първо либе
в булчина премяна...

върни се | съдържание | продължи