Рано подрани, Капка невяста
          цвете да бере;
в росно ливаде среща срещна я
          вакло овчарче -
леко й дума от сърце думи,
          милно я моли:

„Ей, девойко - оряхова клонка, -
мили ми са еленови очи,
сладка ми е самодивска снага,
свидни ми са бисерени зъби,
медена ми лебедова шия...
Стадо давам дваж да те прегърна,
в огън стъпям триж да те целуна“...

 

А невеста
леко отромоня:

 

„Гледай си пътя, овчарьо -
мойто е цвете обрано.“

върни се | съдържание | продължи