Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

МОМИНИ ЖАЛБИ

 

Трифон Кунев

 

     

      Какво се чуе по късна доба?
      Дали вдовица стопан оплаква,
      я първа рожба злочеста майка?
      Нети нарежда вдовица клета,
      ни майка плаче по свидна рожба:
      над нова ракла девойче младо
      прихлупило е глава злочеста...
      Над дребно даре сълзи пролива,
      със милни думи мъртвец оплаква.
      Отзарана й хабер дофтаса
      от чуждо място, от пусто Влашко:
      не ще се върне първинко либе...
      Ни таз година, ни догодина...
      Девойче младо даре разгъва,
      поредом гледа, поредом дума:

       

      „Какини дребни дарове,
      какини кърпе шарени,
      какино платно свѝлено,
      с весели песни тъкано...
      Пуста нареда моята,
      пустинка й пометена:
      с вас щъ обдаря буките -
      не отбор китни сватове;
      мене ме чакат вирове,
      я пък безводни кладенци“...

       

        Не ще се върне
        първото либе
        ни таз година,
        ни догодина...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]