Какво се чуе по късна доба?
Дали вдовица стопан оплаква,
я първа рожба злочеста майка?
Нети нарежда вдовица клета,
ни майка плаче по свидна рожба:
над нова ракла девойче младо
прихлупило е глава злочеста...
Над дребно даре сълзи пролива,
със милни думи мъртвец оплаква.
Отзарана й хабер дофтаса
от чуждо място, от пусто Влашко:
не ще се върне първинко либе...
Ни таз година, ни догодина...
Девойче младо даре разгъва,
поредом гледа, поредом дума:

„Какини дребни дарове,
какини кърпе шарени,
какино платно свѝлено,
с весели песни тъкано...
Пуста нареда моята,
пустинка й пометена:
с вас щъ обдаря буките -
не отбор китни сватове;
мене ме чакат вирове,
я пък безводни кладенци“...

Не ще се върне
първото либе
ни таз година,
ни догодина...

върни се | съдържание | продължи