Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ГОРСКА БАЛАДА

 

Трифон Кунев

 

     

      Вило се лъже, развило -
      сичкото дръве зелено;
      само калина едничка
      до̀земи клони навела,
      леко със ветра говори:

       

      „Ветрѐцо, странник далечен,
      дали ме питаш да кажа -
      повехнах, ветре, посърнах
      от милни жалби момински:
      отзаран, ветре, дохожда
      под мене русо девойче;
      така ми плака, нарежда:
      Калино, горска вдовица -
      самичка в темно усое, -
      стани ми вярна сестрица,
      че вярно ще ти обадя:
      либовник имах - изгора, -
      заран се жени за друга...
      Заран ще тука да дода
      и азе сватби да дигам:
      елхите свахи ще бъдат,
      а тънко буче - сватове,
      за сички даре ще стигне,
      за теб, сестрице, дар няма:
      самичка мене не щеш ли?“...

       

      Здрач припада в лъже занемяло;
      сън заспали всичките дървета -
      вятър вее, вятъра не чуят;
      сал калина, сирота самотна,
      ветру шъпне момините жалби.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]