Вятър вее,
гори листе клати;
млад овчарин
с медна свирка свири -
свири леко,
чува се далеко;
млад овчарин
милно ветру дума:

 

„Ветре буйни, ветре, брат да ми си,
я да вземеш мойта кръшна песен:
пренеси я през гори, през долье,
занеси я до моето либе:
първо либе буйна нива жъне,
буйна нива - огън загария.
Леко, ветре, леко да му кажеш,
изподтихом, ветре, да пришъпнеш -
в полунощи да ми се надее,
да ме чака в малата градинка.
Ще оставя вакло сиво стадо,
сиво стадо, новата колиба;
вакло стадо, витата кошара,
в полунощи мълком ще прескочи
луд гидия в момина градина.“

 

Вятър вее,
буйно ниве лушка;
млад овчарин
с медна свирка свири.

върни се | съдържание | продължи