Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ВЯТЪР ВЕЕ...

 

Трифон Кунев

 

     

        Вятър вее,
        гори листе клати;
        млад овчарин
        с медна свирка свири -
        свири леко,
        чува се далеко;
        млад овчарин
        милно ветру дума:

       

      „Ветре буйни, ветре, брат да ми си,
      я да вземеш мойта кръшна песен:
      пренеси я през гори, през долье,
      занеси я до моето либе:
      първо либе буйна нива жъне,
      буйна нива - огън загария.
      Леко, ветре, леко да му кажеш,
      изподтихом, ветре, да пришъпнеш -
      в полунощи да ми се надее,
      да ме чака в малата градинка.
      Ще оставя вакло сиво стадо,
      сиво стадо, новата колиба;
      вакло стадо, витата кошара,
      в полунощи мълком ще прескочи
      луд гидия в момина градина.“

       

      Вятър вее,
      буйно ниве лушка;
      млад овчарин
      с медна свирка свири.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]