Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

САМА САМИЦА

 

Трифон Кунев

 

     

      Триклето село Ради викнало:
      „Жени се, Радо, не чакай
      драговника се прокопсан -
      не ще се скоро завърне
      от пуста черна чужбина.
      Жени се, моме изгора,
      на село пакост ще сториш -
      без огън село плавнало:
      по тебе млади вилнеят,
      за тебе стари чернеят -
      дано ти очи изпръснат -
      магьосали са селото“...

       

      Ради падна тежка жалба,
      че накладе буен огън,
      па нафръга тънко даре.
      Загоряха отбор кърпи,
      запламтяха тънки ризи -
      бели ризи - бял трендафил,
      и сукмани - теменуга, -
      Рад рони дребни сълзи:

       

      „Гори ми, мъка момина,
      горете, свидни дарове,
      високо пушек дигайте,
      дано угледа либето
      от пусти чужди краища;
      дано познае, клетника,
      какво е Ради на̀сърце
      от черни селски ядове;
      дано се сети либето -
      кога се върне някога,
      за мен да пита рибите,
      из Вита дребно каманье,
      зареди, сини вирове“...

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]