Триклето село Ради викнало:
„Жени се, Радо, не чакай
драговника се прокопсан -
не ще се скоро завърне
от пуста черна чужбина.
Жени се, моме изгора,
на село пакост ще сториш -
без огън село плавнало:
по тебе млади вилнеят,
за тебе стари чернеят -
дано ти очи изпръснат -
магьосали са селото“...

 

Ради падна тежка жалба,
че накладе буен огън,
па нафръга тънко даре.
Загоряха отбор кърпи,
запламтяха тънки ризи -
бели ризи - бял трендафил,
и сукмани - теменуга, -
Рад рони дребни сълзи:

 

„Гори ми, мъка момина,
горете, свидни дарове,
високо пушек дигайте,
дано угледа либето
от пусти чужди краища;
дано познае, клетника,
какво е Ради на̀сърце
от черни селски ядове;
дано се сети либето -
кога се върне някога,
за мен да пита рибите,
из Вита дребно каманье,
зареди, сини вирове“...

върни се | съдържание | продължи