Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

КОНЯР

 

Трифон Кунев

 

     

      Полунощ. Ясен месец грее:
      в равно поле вит се друм белее,
      млади момко вихрен кон препуска,
      кон му цвили, момко песен пее:

       

        „Ой ти, месец,
        ой ти, ясен месец,
        позапри се,
        не захождай рано;
        посвети ми,
        дор до село ида -
        да заваря
        либе на седянка.

         

        Хергелето
        сам-само оставих;
        свих из друма
        през росни ливади;
        конче фърка,
        наземи не стъпя,
        първо либе
        мен във село чака!“...

         

      В равно поле прашен друм се вие,
      вилен момко вихрен кон препуска.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]