Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПРОЩАВАНЕ

 

Трифон Кунев

 

     

        Слънце зайде,
        мрак по поле падна;
        лудо младо
        с либе се прощава:

       

      „Сбогом, душо, сбогом първо либе,
      млад солдатин ази ще отида...
      Мило ми е зарад хил бащица,
      че съм тату помощ и отмяна;
      мило ми е зарад стара майка,
      мило, свидно - кръв от сърце капе...
      Мили ми са рало и волове,
      мили ми са ниви и ливади;
      най ми мили есенни седянки,
      късни нощи, твойте сладки песни...
      Три години как ли ще префръкнат,
      клето сърце сам само ще знае“...

         

        Сребърен месец
        над гора изскочи;
        росна китка
        либе войну дава.
        Китка дава,
        дребни сълзи рони:
        Не е три дни -
        пусто, три години!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 06. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]