Слънце зайде,
мрак по поле падна;
лудо младо
с либе се прощава:

 

„Сбогом, душо, сбогом първо либе,
млад солдатин ази ще отида...
Мило ми е зарад хил бащица,
че съм тату помощ и отмяна;
мило ми е зарад стара майка,
мило, свидно - кръв от сърце капе...
Мили ми са рало и волове,
мили ми са ниви и ливади;
най ми мили есенни седянки,
късни нощи, твойте сладки песни...
Три години как ли ще префръкнат,
клето сърце сам само ще знае“...

 

Сребърен месец
над гора изскочи;
росна китка
либе войну дава.
Китка дава,
дребни сълзи рони:
Не е три дни -
пусто, три години!

върни се | съдържание | продължи