Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

СМЪРТ В ПОЛЕТО

 

Трифон Кунев

 

     

        Зеленей се ти, поле широко,
        клас превивай, нивье златосламо!

       

      Низ полето прашен друм се вие;
      до раздруме сам си пътник стене.
      Ой неволя чужденеца срещна
      в чуждо крае, у незнайно място:
      разболя се от неверна болест...
      Слънце спуска огън от небето;
      млади момку устните прегарят.
      Ластовички накъм юг префърчат;
      чужденецът дребни сълзи рони:

       

      „Ой ви вази, ластовички леки,
      намерете татковите двори,
      навидете моя хил бащица,
      стара майка и злочесто либе...
      Зарад мене вие им кажете,
      да не чакат, да се не надяват -
      първо либе либе да си търси,
      че и ази сватба тук ще правя:
      люти вълци сватове ще бъдат,
      черни врани - отбор китни свахи“...

       

      Тъмен облак слънцето затули;
      вихър вятър стълпе прах повдигна;
      гръм разтърси облаците черни -
      ей заплиска буен дъжд в полето...
      Край раздруме мъртвий труп незнаен
      спи спокойно, очи впил на възбог.

       

        Зеленей се ти, поле широко,
        клас наливай, жито златосламо!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 07. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]