Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ВИСОКО СВЕТИШ, ЯСЕН МЕСЕЧКО...

 

Трифон Кунев

 

     

      Високо светиш, ясен месечко,
      далеко видиш -
      не си ли зярвал нашата крайнина
      и наше село?
      Не виждаш ли се буйни редници
      и низ седенки;
      не чуват ли се песни весели,
      кавали медни?
      Не си ли виждал из попрелките
      моето либе; -
      дали ми чака либе жъдено,
      дали се нада?
      Опасва ли се китен вълненик
      над бяла риза;
      или пък черно носи сирота -
      по мене жалба, -
      преде ли с мойта хурка шарена
      по редниците;
      дали си дава либе китките
      на други момци?...
      Ах, тъжно дни се влачат в чужбина,
      най-тъжно - есен.
      Ой, поврага му тежки кярове,
      печалби тежки!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 07. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]