Гърлица гука в мала градинка -
девойче збори с черни си очи:

 

„Цалави очи, палави,
заран и вечер гледайте
плахо към бяла Дунава;
гледайте, очи цалави,
гледайте, неопускайте:
ако са много друмници,
ако - широки друмища...
Мигър не ще ме зерните
лудото с коня ранена -
лани от тука минало:
руси къдрици веяше,
като ламбада борина...
Цалави очи, палави,
гледайте, неопускайте -
ако са много друмници -
лудото да ми зерните
с пустите очи шарени,
дето ви лани па̀рнаха“...

върни се | съдържание | продължи