Дете, дете, по мъртвите листа
пристъпя Зимата с усмивка на уста
и тихичко за секнали зари говори...

Да слушаме с притиснати лица -
и може би злочестите сърца
не ще усетят как ги сън обори.

И кротко нашите сърца ще спят,
унесени за сетен път
от сладкий химн на минали копнежи;

а зимата с усмивка на уста,
пристъпваща по мъртвите листа
полека техний сън ще снежи.

върни се | съдържание | продължи