Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПИСМО

 

Трифон Кунев

 

 

...Смъртта дохожда, девойко свилокоса,
смъртта дохожда, печална и прекрасна,
с разперени крила.

 

Бях болен и самичък.

 

Нощта надничаше през прозореца отворен
и скоро щеше да заспива.
Аз мислех за тебе, моя радост,
за теб и нашата любов.
Внезапно кандилото замига: кой го духа?
- Из мрака се открои, прекрасна и печална,
смъртта с разперени крила.
Смъртта ме гледаше с тъмен поглед,
безшумно тя пристъпи, повдигна се на пръсти,
готова кандилото да духне...
Смъртта ме гледаше с любовен поглед;
аз мислех за тебе, мое щастие,
за теб и нашата любов.
Тя чакаше. Мълчание и скръб.
И тихо прозвуча във мрака арфа/
душата ми за тебе възрида.
Смъртта разбра и трепна:
повдигна тъмни взори тя, въздъхна и безшумно
във мрака се изгуби...

 

Нощта бе веч заспала; кандилото гореше;
аз мислех за тебе, моя радост,
за теб и нашата любов...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]