Дете, подай си малката ръка,
страната си до мойта, и така да чакаме:
нощта приижда озлобена,
усмихва се безжизнено студена,
и носи призраци зловещи тя...
Нима цъфтяха сичките цветя?
Нима умряха всичките надежди?
Дойде ли ден за траурни одежди?

Ръка в ръка, с притиснати лица
да чакаме: замират нашите сърца,
досетили нощта и смърт със нея
и тъмний край на свойта епопея.

върни се | съдържание | продължи