Мил спомен от далечното преди -
кокичета на нейните гърди;
        и от косите нежен мирис:
        повяхнал цвят, забравен ирис.
И сладкий плам на стиснати ръце,
в притома замирающе сърце -
        и от косите нежен мирис:
        забравен цвят, повехнал ирис.
Повехнал цвят, изстинали гърди,
и само спомен отпреди.
        Ах, от косите нежний мирис:
        забравен цвят, повехнал ирис...

върни се | съдържание | продължи