Последна нощ, последньо озарена
         от чудни огньове.
         Доволно.
Мълком тишината се разлива -
дете, което чаках в други дни;
дете, което във уплаха ще приспива -
ела и мълчаливо събери
в сърцето ми последните зари,
и свий си диадема от опали.
Дете, което чаках в други дни,
измрели по пустиний път на мойте младини,
ще спя последна нощ, последньо озарена
         от чудни огньове...

върни се | съдържание | продължи