Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПОСЛЕДНА НОЩ

 

Трифон Кунев

 

 

Последна нощ, последньо озарена
         от чудни огньове.
         Доволно.
Мълком тишината се разлива -
дете, което чаках в други дни;
дете, което във уплаха ще приспива -
ела и мълчаливо събери
в сърцето ми последните зари,
и свий си диадема от опали.
Дете, което чаках в други дни,
измрели по пустиний път на мойте младини,
ще спя последна нощ, последьо озарена
         от чудни огньове...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]