Фърка, вие се, трепери
пламък в старото огнище -
разфучал се, разлюлял се:
луд ергенин на хорище.

Бедните дърва обгаря
бяла огнена целувка;
съскат, пукат дървесата
във предсмъртната милувка.

И приседнал до огъня,
стар стопанин се припича:
тук седи, а млада мисъл
надалече го отвлича:

...„Колко младост, колко пламък,
колко вечери любими;
колко огньове е палнал,
тоз кумин дорде задими“...

Фъркай, пламъко, размятай
грива огнена в огнище,
старецът догде порови
скръбен свойто пепелище.

върни се | съдържание | продължи