Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ПЛАМЪЦИ

 

Трифон Кунев

 

 

Фърка, вие се, трепери
пламък в старото огнище -
разфучал се, разлюлял се:
луд ергенин на хорище.

 

Бедните дърва обгаря
бяла огнена целувка;
съскат, пукат дървесата
във предсмъртната милувка.

 

И приседнал до огъня,
стар стопанин се припича:
тук седи, а млада мисъл
надалече го отвлича:

 

...„Колко младост, колко пламък,
колко вечери любими;
колко огньове е палнал,
тоз кумин дорде задими“...

 

Фъркай, пламъко, размятай
грива огнена в огнище,
старецът догде порови
скръбен свойто пепелище.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 02. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]