Нападаха мъгли. Не виждам те. Недей ме вика:
едва дочувам тихите ти словеса -
въздиша ми самотна трепетлика,
изтръпнала под тъмни небеса.

Сърцето ми досети твойта нощ. Ах, не зови ме!
Печалний дух на отчуждение над нази пролетя:
сърцето ми не помни твойто име,
сърцето ми забрави нашите цветя.

Нападаха мъгли. Изгубени, не щем се никога намери
низ тъмний лес от помразени дървеса;
последната звезда ми горко изневери,
последната звезда на мойте небеса.

върни се | съдържание | продължи