Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

БЕЗДНА

 

Трифон Кунев

 

 

Нападах мъгли. Не виждам те. Недей ме вика:
едва дочувам тихите ти словеса -
въздиша ми самотна трепетлика,
изтръпнала под тъмни небеса.

 

Сърцето ми досети твойта нощ. Ап, не зови ме!
Печалний дух на отчуждение над нази пролетя:
сърцето ми не помни твойто име,
сърцето ми забрави нашите цветя.

 

Нападаха мъгли. Изгубени, не щем се никога намери
низ тъмний лес от помразени дървеса;
последната звезда ми горко изневери,
последната звезда на мойте небеса.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 04. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]