Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

ТЪМНА ГОРА

 

Трифон Кунев

 

     

    Гора печалномълчалива.

 

Отмина мойта младост. И не чувам вече
умрелий ек на тихите й стъпки;
мирише на листа, които гинат
от ледний дъх на есенните тръпки.

     

    Навярно ще де мръква.

     

    Някъде далече
    секат дърво. Ослушвам се напразно:
    о, не ще преминат

 

през тъмний бор ни ек от тихи стъпки, ни лъчи...

 

Сърцето ми проплака и замлъкна:
навярно слънцето умря,
наверно вече мръкна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 04. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]