Гора печалномълчалива.

Отмина мойта младост. И не чувам вече
умрелий ек на тихите й стъпки;
мирише на листа, които гинат
от ледний дъх на ѐсенните тръпки.

 

Навярно ще де мръква.

 

Някъде далече
секат дърво. Ослушвам се напразно:
о, не ще преминат

през тъмний бор ни ек от тихи стъпки, ни лъчи...

Сърцето ми проплака и замлъкна:
навярно слънцето умря,
наверно вече мръкна.

върни се | съдържание | продължи