Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ГИБЕЛ

 

Трифон Кунев

 

     

    Отвсякъде навалят облаци; пред тях се носят
    зловещи призраци на мъртви божества;
    небе ми не остана; и скоро ще прокосят
    насам галуни за надгробни тържества.

     

    Душата ми замислена очаква края.
    Дочувам в тъмнините нечий горък плач:
    за мен. Аз искам тихо да мечтая
    на тихи вечности за вековечний здрач.

     

    Душата ми, замислена очаква среща,
    дочувам в тъмнините нечий горък плач:
    аз искам кротко пред нощта зловеща
    да мисля за усмивките на вечний здрач.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 04. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]