Ей бледнеят вѐчерните сенки. Луч след луч помръква
и незримо някой бог угасна със усмивка на уста;
подранила нощна птица трепетно над нас префръква,
пътя ни се в здрач не вижда от отронени листа.

Еднодневките ще спят последен сън във нощ последна,
тъмен сън примрежва нашите учудени очи;
някой бос, с усмивка на уста, съзира участта си ледна,
                 увенчана със помръкнали лъчи.

върни се | съдържание | продължи