Трифон Кунев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

 

ТЪМНА МЪКА

 

Трифон Кунев

 

     

      Полек се връща
      от студни извор
      девойче младо -
      изгора жива;
      помръкнали му
      очите черни,
      посърнало му
      лицето бяло.
      Дали му тегнат
      ковани менци,
      или на шия
      гердан позлатен?
      Или го брани
      пиянец татко,
      или го гади
      несъща майка?...

       

      - Ах, не му тегнат
      ковани менци,
      и не го гади
      несъща майка,
      ала го трови
      чемерна мисъл:
      къде ли ходи
      неверно либе?
      Не стига ли му
      гурбет незнаен?...
      Дали не помни,
      дали забрави
      студени извор,
      напити менци;
      по глуха доба
      потайни срещи,
      от верни уста
      поверни думи?...
      Или пък друго
      залиби либе,
      или пък други
      котли напива,
      или пък други
      очи целува?
      ---
      Къде ли ходи
      неверно либе,
      къде ли язди
      хвъркато конче,
      къде развява
      руси къдрици?
      Не плашат ли го
      момински клетви,
      не стига ли му
      гурбет палешки...

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | съдържание | продължи

     

Електронна публикация на 05. септември 2021 г.
Публикация в кн. „Стихове“, Трифон Кунев, Изд. „Омайниче“, С., 2015 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]