Полек се връща
от студни извор
девойче младо -
изгора жива;
помръкнали му
очите черни,
посърнало му
лицето бяло.
Дали му тегнат
ковани менци,
или на шия
гердан позлатен?
Или го брани
пиянец татко,
или го гади
несъща майка?...
- Ах, не му тегнат
ковани менци,
и не го гади
несъща майка,
ала го трови
чемерна мисъл:
къде ли ходи
неверно либе?
Не стига ли му
гурбет незнаен?...
Дали не помни,
дали забрави
студени извор,
напити менци;
по глуха доба
потайни срещи,
от верни уста
поверни думи?...
Или пък друго
залиби либе,
или пък други
котли напива,
или пък други
очи целува?
---
Къде ли ходи
неверно либе,
къде ли язди
хвъркато конче,
къде развява
руси къдрици?
Не плашат ли го
момински клетви,
не стига ли му
гурбет палешки...