Никола Вапцаров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕПОХА ̀

 

 

Машини,
                  стомана,
                                    машини
и масло, и пара,
                  и смрад.
В небето - бетонни комини,
в бордеите - призрачен глад.

 

         Във Мексико златното зърно
                  изгарят във парни котли.
                  А роби, с напукани бърни,
                  събират го нощи и дни.

 

         Гърмят елеватори.
                                    Бодро
                                               мотора
                                                             удари
                                                                        юмрук

 

                                    на времето
                                               в старата
                                                          морда.
Разкъса „магичния кръг“
                Човека и днеска лети
от волната птица
       по-бързо.
Но все пак живота гнети.
Живота без милост ни вързва
крилата със яки въжа,
задушва с отровната плесен
на своята стара лъжа.
И жадния устрем потиска
стоманена каска - небе.
А доле размирно се плиска
човешкото тъмно море.
Напразни лозунги за братство -
живота изправя стена,
живота - изпечен развратник -
цинично отвръща: - Война! -
Война!
               А безброя от гладни?
Война!
               А безцелната смърт?
А нашата бликаща младост,
която раздрусва светът?

 

Епоха на дива жестокост,
препускаща лудо напред.
Кипяща, стоманна епоха
пред прага на новия свет.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]