Б ъ л г а р с к а   и л ю с т р а ц и я.   Илюстрован домашен вестник, излиза еднъж в месецът.

         Това списание, издавано от г. Янка Ковачева, при всичко, че е излизало доволно нередовно, е достигнало вече на десетата си книжка. Още две книжки и то ще влезе във втората годишнина на своето съществование. Като знаем колко е трудно у нас издаванието на какво да е периодическо списание, ний не можем да не бъдем снизходителни в оцененията си за тия, които понастоящем имаме. Издаванието било на вестници, било на списания и книги е засега предприятие, съединено с най-големите мъчнотии и затруднения, а често и с истински жертви. Причините за това са всеизвестни. Читающата ни публика се брои на пръсте. Политическото разделение на България немалко зловредно се отзовава засега поне на книжевното дело у нас. То раздели на няколко части и самата ни читающа публика. Освобождението ни, с откриванието на нови поприща за деятелност, намали и числото на малкото и без това книжевни дейци, които имахме изпреди. Но колкото и да желаеме да бъдем снизходителни, ний не можем да премълчим, когато съглеждаме една небрежност, която може крайно да повреди на нашата книжевност, особено сега при възраждането й. Не ще открием нещо ново за читателите на   Б ъ л г а р с к а т а   и л ю с т р а ц и я,   ако кажем, че това списание се отличава въобще с подобна небрежност както в изборът, така и в качеството на съдържанието си. Най-първо то се пълни от началото и досега едва ли не само с преводи на чуждестранни романи. Приемаме, че романите и повестите могат да държат едно важно място в подобно списание. Но не можем да приемем да се пълни с романи и повести, и то изключително чуждестранни. Едно списание трябува да има по-разнообразно съдържание. Оригиналните статии се срещат от време на време в Илюстрацията, като една голяма рядкост. При това преводът на повечето романи и повести е крайно посредствен. Българский език е подложен на тежки изпитни. Четете например комедията на Гоголя   „Р е в и з о р“.   Преводачът не можеше да намери едно по-сполучливо и по-интересно съчинение от това, но той го е чисто и просто така изхабил в преводът си, щото ви иде да съжалите Гоголя, че е изпаднал в такъви ръце. Преводът е небрежен и неверен и се отличава с крайно невежество на българский език. Това е непростително, когато се превожда един велик списател като авторът на   Т а р а с   Б у л б а   и на   М ъ р т в и т е   д у ш и.   Ето например няколко реда от преводът, които извличаме от самото начало на второто действие:
         О с и п.   Дяволът да го земи, толкова съм гладен, толкова ми се яде и в томбакът (!) ми такава барбория (!), като че цяла ордия дига патардия (!). Щом като си идим, и изведнъж съм на къщи! Какво да казвам, какво да правиш! Ето - го (кой?) и другий месец захвана, откак е излязъл от Петербург! Пръждоса, приятелят, парите в (!) пътят, саге седи, подгънва опашка и не се сърди. А пак стигнаваха (!), и зеде-зеде (!!) за шеркет, но не, вижте ме...
         Турски и улични, понякога изковани думи и изражения се срещат на всеки ред като например:   издърмечкана, ниицък, шури-мури, моабетничал, бол-бол, чейрек, сал, невем, чией, будала и прочее.
         Желателно е, че издателят на Илюстрацията да бъде занапред по-внимателен в изборът на материалът, който помещава в списанието си. Ний му правим тая бележка, защото съчувствуваме на списанието му. Жертвите, които ще направи за подобрение на списанието, не ще останат невъзнаградени, защото ще спомогнат за увеличение на спомоществователите му. Ползата и нуждата от едно илюстровано списание се оценяват напълно от читающата ни публика. Не говорим за картините. Нямаме нищо против тия, които са били помащавани досега. Желателно е обаче да има във всякой брой по една-две оригинални. Но издателят на Илюстрацията се обещава да прави това занапред.

[Вестник „Народний глас“, Бр. 257 от 16 януари 1882 г.]

върни се | съдържание | продължи