П л о в д и в,   с р я д а,   6   януари   1882

         ТРЯБУВА ЛИ ДА СЕ ОБЕЗСЪРЧИМЕ от печалната картина, която представлява положението ни през изтеклата година?
         То не е утешително. Но действителността на нещата трябува да ни даде дерзостта и силата да направим нужните енергически и спасителни усилия, за да си приготвим по-добро бъдеще. Бъдещето ще бъде такова, каквото го приготвим. То няма да бъде плод нито на случаят, нито на времето. То ще бъде сетнината на нашите усилия. Не са толкова за оплаквание и осъждание ония народи, които по разни причини, дължими било тем сами, било на силата и стечението на обстоятелствата, са изпаднали в едно жалостно и незавидно положение, но ония, които веднъж достигнали в такова положение, са изгубили вярата си в бъдещето и са се отказали от всяко усилие, за да го подобрят. Горко на тия народи! Часът на тяхната погибел безвъзвратно е дръннал.
         Не, ний не сме там.
         Нашите надежди са млади, както нашата свобода. Ако настоящето не е от естество да ни радува, ний имаме в себе си горещината на младостта, която може всичко. Извор чист и изобилен на благородните и великодушни стремления, тя е способна за всичките усилия. Млад, трудолюбив, духовит, възприемчив, българский народ е достоен да храни най-хубавите и големи надежди. Младостта му, добротелите и качествата, които го отличават, са залогът на осъществлението им.
         Що трябува повече, за да възбуди горещината ни, за да въодушеви дерзостта ни от величието на народната задача, която ни предстои! Има ли мъчнотии, препятствия, противности, над които тая велика задача да ни не даде сила да възтържествуваме, има ли нещо, което да ни не даде дързост да опитаме, има ли усилия, за които тя да ни не направи способни?
         Нека прочее вярата в бъдещето ни вдъхне със стъпванието на Новата година дерзост и сила на всички ония, които честно и самоотвержено работят за делото на свободата, напредъкът, честта и единството на отечеството ни.
         Нека жаркостта на надеждите им помага на усилията им.
         На всички тях, в който дял и от отечеството ни да действуват, с честитенията на Новата година, ний им изпращаме горещий си и сърдечен поздрав!

[Вестник „Народний глас“, Бр. 225 от 6 януари 1882 г.]

върни се | съдържание | продължи