С ВЧЕРАШНИЯ ДЕН ИЗПРАТИХМЕ ВЪВ ВЕЧНОСТТА 1881 ГОДИНА, година пълна за нас с вълнения, надежди и разочарования; година, през която видяхме, че нашата история изведнаж се увеличи с няколко нови страници, които ще прочита с трепет и негодувание удивленото потомство.
         В предний си член ний изложихме обествоятелствено прогресът, що е направило отечеството ни през траянието на миналата година, ний тука ще хвърлим кратък поглед на бъдещето и ще се помъчим да проникнем в него, като се опираме на фактовете и произшествията, които през тая година са го приготвили.
         Нищо по-насърчително, по-утешително не ни се прадставя занапред! И отсам, и оттатък Балканът положението е такова, щото не дава храна на никакви илюзии, на никакви мечтания.
         В злополучното Княжество видим печално настояще и още по-печално бъдеще. Кризисът там от 27 априлий насам все се продължава. Ни прокламацията, която се издаде него ден, ни катурванието на либералното правителство, ни съдиранието конституцията в Свищов на 1 юлия, ни бичът на Ремлингена, ни устройството на Държавний съвет не могоха да хвърлят нито лъча от надеждица за бъдещето - видяхме как цял народ издребня там и изгуби мигновено всяко доблестно чувство... и се научи да носи срамът стоически и деспотизмът на авантюристът с търпението на добитъкът. Видяхме либералните вожди на тоз народ, че падат духом и захващат да не слушат друг глас освен гласът на егоизмът си и лични интереси...
         Прикачете на всичко това пролетото мнение, което си състави Европа за нашата незрелост и несъстоятелност политическа, и вий ще можете ясно да видите перспективата за Княжеството, която стои пред взорът ни.
         За нас си собствено какво да кажем? Какви съдбини си приготовляват на Източна Румелия през текущата година? Ако съдим от работите, на които сме били свидетели през миналата, ний трябува в безнадеждност да клюмнем глава и фатално, и покорно, и да чакаме новото още по-неутешимо бъдеще, което си приготвихме. Видяхме в какъв елемент е съставено Областното ни представителство, видяхме от какви стремления се проникват представителите. Е добре, тоя елемент и това стремление ще бъдат същите и през настоящата година, сиреч и през настоящата година ще бъдем оставени на произволът на недостойните страсти и ненаситима користолюбивост. Това е, мислим, достатъчно да си представим прогресът, който ни очаква занапред, при такива прискърбни условия.
         Уви, съдбата ни е била жестока. От две години насам присъствуваме пред цял ред разочарования и гадости. Недоверието в нас си, страхуванието пред бъдещето хващат да взимат повече и повече място в душата ни. Нека други да ни разбулят идущето време в по-утешителен вид; нека други да ни го обрисуват с по-шарени и фантастически черти, но ний за себе си поне не вярваме за някаква светлина да огрее бъдещето ни, когато мрачни облаци се трупат зловещо и застрашително върху цялото ни отечество. И ний се готвим с трепет да чуем новата страница на историята ни, която ръката на времето и съдбата от днес още захващат да пишат...

[Вестник „Народний глас“, Бр. 254 от 2 януари 1882 г.]

върни се | съдържание | продължи