ЕСЕНЕН ДЕН

От тъмното небе дохожда вятърът.
Тревите и дърветата са есенни.
И ето пак самотната латерна
под вехтия балкон скрипти унесено.

И ти си, както винаги, пак сам,
във непознати улици загубен.
Мечтаеш за прозрачно, синьо езеро,
за тъмни, стари градове със куполи.

Ти би се радвал да блуждаеш дълго
под каменните сводове на крепости -
във Охрид или в Търново да дишаш
дъхът на старина, която вехне.

Дърветата скучаят с тебе в София,
латерната дори те отегчава.
Но отпътувай в есенния здрач
по пътищата стари на България.

Във всеки град ще ти разказват дълго
старинна летопис къщя и църкви;
ще те посрещат пеещи наречия
и чудни хора със носии пъстри.

Ще видиш жития на мъченици,
покрити с прах евангелия златни
и нестинарки нощем по езически
над тлеещи огньове ще играят.

Ще шепнеш чудни, звучни имена:
Трапезица, свети Наум, Беласица.
Ще бъдеш брат със хората навсякъде -
и българин от всички времена.

върни се | съдържание | продължи