ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО

         Като дете още аз трябваше да понеса неговото неочаквано въздействие. Появата на изключителното дразнеше винаги човешкото любопитство, за да предизвика много скоро лошия страх - едно неволно отстъпление най-често. Хората се променяха във времето, работеха с известна упоритост, за да придобият за себе си едно спокойно хранене, усмивката на почтената съпруга по-късно, тишината на домашния кът. Искам да кажа, че изключителното беше винаги старателно отбягвано. Тук благоразумният човек имаше винаги своите нравствени принципи, за да ги защити достойно с чудната разпаленост на един фанатик и понякога с надменност дори.
         Не искам да кажа, че е весела внезапната гледка на един обесен човек в гората. Когато бях дете, аз преживях посещението на един призрак в мрачната приемна стая на нашата стара къща. По-късно изключителното ме нападна из засада в първата любов. Трябваше да разбера най-сетне, че тези неочаквани и дръзки нападения можеха да ме направят един ден победител.
         Сега аз знам, че страхът и удивлението еднакво затрудняват простотата, която е така необходима за нас. А тъкмо тези наши чувства, съвсем първични впрочем, са съпровождали винаги появата на изключителното в нашия живот. Може би, за да схванем живота в неговата пълнота, ние ще трябва да се освободим един ден от скръбните учудвания и отвращението, с една дума - ние ще трябва да преодолеем в съзнанието си постоянния страх.
         Опасно е впрочем да се търси изключителното. Дориян Грей го намираше често, за да бъде все пак напълно съкрушен на края. Не разбирате ли, че ние изградихме нашето нравствено съзнание като една защитна стена срещу стихийния живот в нас само защото бяхме твърде безпомощни, твърде страхливи наистина? Ето как ние се отказахме от цялостния живот, който е многообразен, за да се ограничим в едно привидно и много съмнително спокойствие. Поради нашата постоянна слабост ние сами изключихме и назовахме изключителното, без да схванем нито веднъж, че по този начин ние създадохме за себе си най-опасния и най-фанатичния враг - една същинска язва, която все още разяжда човешкото съзнание.
         Но ако един ден ние заменим в радостта си нравственото съзнание с жизненото, нали тъкмо тогава ние ще постигнем най-сетне чудната, великолепната, истинската простота в нашия живот?

върни се | съдържание | продължи