Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

КАФЕ-БАР

 

 

В опушения кафе-бар си ти,
е той, е тя, съм аз, сме ние всичките
приятели, които се обичаме,
поне докато виното блести
във чашите, а също и в очите ни.

 

Когато вече много си пиян,
приятелю, ти тръгваш към вратите...
И с тебе е безмълвното момиче,
което в някой парк ще те обича,
поне докато още си пиян.

 

А всички ние сме били деца -
премного мили, с къдрици разчорлени,
с изцапани от сладко устица,
които се усмихвали, бърборели.

 

Били сме нежни и безгрижни юноши,
невинно изучавахме танго.
Мечтаехме за Чад и за Конго,
тъгувахме във вечерите лунни.

 

И ето, днес сме всички в кафе-бар.
Мечтите ни дотук ли ни доведоха?
Светът е много мъдър, много стар,
но беше нов за нас, и нов, и рядък.

 

Научихме механика, история,
литература, музика, изкуство...
И алкохолът съпроводи спорове
за Ничше, за Уайлд и за Исуса.

 

_   _   _

 

Престанахме да вярваме в Европа,
смутихме се от всички реформатори.
Как да погледнем на света, приятелю,
сред тоя хаос и сред тоя ропот?

 

Печален и повехнал кафе-бар
със столчетата кръгли и високи.
Изглеждам уморен, изглеждам стар.
- Едно вино, madame, вино със сода.

 

Животът има вкус на блудкав шприц
във тоя малък, евтин кафе-бар...
Едно момиче пее с глас на старец:
„Ich liebe dich, komm her, ох, сладък фриц.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]