Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

***

 

 

И ето светът е голям и добър е прозрачният
                                                                         въздух.
Има дървета и облаци, що безпределно пътуват,
имаше весели устни някога, що ме целуваха.
Светът е голям и е пъстър и добър е
                                                               прозрачният въздух.

 

Дишам и виждам небе, хора, които вървят.
Имаше седмици с мъка и дъжд, имаше весели нощи.
Мога ли пак да обичам, да милвам ръцете ти още?
Нашите радости, виждам, все пак се менят.

 

Нека оставим сега да минават спокойно сезоните,
любовта да дохожда, да трае и пак да отмине.
Ако искаш да бъдеш при мен, гледай над теб
                                                                         хоризонтите,
дишай спокойно, очаквай, обичай света и годините.
Ето, това е, що искам от тебе, от мен
                                                                         и от хората.
Очите ще станат добри, а въздухът -
                                                                      хубав и радостен.
Що се движи безмълвно света, от безкрай
                                                               до безкрай ще минава.
Ще извършим полезни неща и ще бъде смъртта
                                                                         ни спокойна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]