Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЛОША КРЪВ

 

 

Звучете ми самотни, стари къщи.
Оставих в тъмните ви стаи
цветята мои, моите огледала.
Към вашите врати сега снегът се връща.
Но аз съм друг и вече - вие знаете -
не ще премина вашите стъпала.

 

Пред мене се отваряха врати
на кръчми с черен въздух и врати на болници,
а блясъка на слънцето неволно
се смеси с дъх на йод и на цигари.
Дохождах до различните врати -
отварях ги безшумно и затварях...

 

Гостувал съм във мойте стари жилища
с изкривения праг,
с комина, що стърчи като плашило.
Във острия и полунощен мрак
върху паважа капка кръв от мене
засъхна по ръцете и коляното.

 

Не ще се върна пак върху паважа, що ме вика.
Не ще се върна пак между вратите мои никога.
Прозрачна като лед ще е кръвта ми.
Необитаем като Север и студен ще съм -
и ще остана сам
под воя на воюващите континенти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]