ЛОША КРЪВ

Звучете ми, самотни, стари къщи.
Оставих в тъмните ви стаи
цветята мои, моите огледала.
Към вашите врати сега снегът се връща.
Но аз съм друг и вече - вие знаете -
не ще премина ваште стъпала.

Пред мене се отваряха врати
на кръчми с черен въздух и врати на болници,
а блясъка на слънцето неволно
се смеси с дъх на йод и на цигари.
Дохождах до различните врати -
отварях ги безшумно и затварях...

Гостувал съм във мойте стари жилища
с изкривения праг,
с комина, що стърчи като плашило.
Във острия и полунощен мрак
върху паважа капка кръв от мене
засъхна по ръцете и коляното.

Не ще се върна пак върху паважа, що ме вика.
Не ще се върна пак между вратите мои никога.
Прозрачна като лед ще е кръвта ми.
Необитаем като Север и студен ще съм -
и ще остана сам
под воя на воюващите континенти.

върни се | съдържание | продължи