***

Луната на прозореца дохожда,
когато спрат стрелките на часовника.
Луната слиза върху златен облак
и сяда на корниза срещу тебе.

Луната е студена като мене,
но ти не си ме виждал нощем никога...
Аз се катеря бавно по стената,
ръцете ти докосвам и мълча,
безмълвен и студен като луната.
Тогава ти не трябва да се движиш...

Луната скита само в тихи нощи.
Нали не си я виждал през деня?
Но през деня аз сам съм като нея -
едно безкрайно бледо отражение,
едва забележимо и ненужно.

В безмълвна нощ аз искам да ме видиш,
да слезеш върху мене, но не знам
от твоето докосване дали
не ще се свърша като лунен дим.

върни се | съдържание | продължи