МЕЧТА ЗА ВРЪЩАНЕ

Аз искам да се върна пак на село
във хубав летен ден на свечеряване.
Файтоните от слънце избелели
ще чакат важно пътници от гарата.

Със куфарче ще мина през площадчето
покрай хотела със олющен надпис.
Магаренцата с гюмчета на гръб
по улицата ще отхождат бавно.

А дядо ми със дълга броеница,
със златна, къдрава брада, със чехлички
пред портата, на старовремска пейка,
ще разговаря с някой едър чичо.

Ще се усмихне, щом като ме види.
И старото ни, еднооко куче
със весел лай ръката ми ще близне.
Ще наизлизат лелите от кухнята.

Ще ахнат изумени върху прага.
„Познахме те едвам“ - ще кажат радостни.
И ето, аз тогава ще раздам
подаръци, завързани със панделки.

Ще ме целунат старите роднини.
А дядо ми до прага ще задреме.
Ще стане тихо в къщите, в градините,
тъй както е било и в старо време.

И после?... ах, къде са двете лели?
И кучето, и дядо ми къде ли са?
Дали до днес над гроба им семеен
е оцеляло гипсовото ангелче?

върни се | съдържание | продължи