РАДОСТЕН МОНОЛОГ

Не съм затворен кръг. -
Стоя пред цялата безкрайност на света.
И сутринта, и вечерта.
Аз слушах как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите, пъпките.

Над мен отхожда слънцето на път.

Минавам между много стъпки -
и сутринта, и вечерта.
За да се върна пред безкрая на света.

Не съм затворен кръг.

върни се | съдържание | продължи