Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

РАДОСТЕН МОНОЛОГ

 

 

Не съм затворен кръг. -
Стоя пред цялата безкрайност на света.
И сутринта, и вечерта.
Аз слушах как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите, пъпките.

 

Над мен отхожда слънцето на път.

 

Минавам между много стъпки -
и сутринта, и вечерта.
За да се върна пред безкрая на света.

 

Не съм затворен кръг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]