Александър Вутимски

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НА КРЪСТОПЪТЯ

 

 

Защо се спря на този кръстопът
с продънен стар паваж и криви стълбове,
с олющена мазилка по къщята,
със непознати хора и дюкянчета?

 

Дали да се порадваш на каруците
и на онази остаряла стряха
с червен петел на ветропоказателя,
със мълчаливи врани над капчука й?

 

Дали дъжда полека да усетиш
как пада в здрача тихо над очите ти
и привечер с един самотен старец
да заприказваш под фенера тихо?

 

Или да влезеш в кръчмата на ъгъла,
да седнеш в здрача сам и през прозореца
да гледаш как залязва бавно слънцето,
да слушаш стара песен на хармоника?

 

Защо се спря на този кръстопът!
Защо потрепват тихичко ръцете ти?
Защо безшумно се усмихваш в здрача?
Защо да плачеш искаш ти?... Защо?...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Публикация в кн. „Скитникът и враните“, Александър Вутимски, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 2005 г.
©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]