НА КРЪСТОПЪТЯ

Защо се спря на този кръстопът
с продънен стар паваж и криви стълбове,
с олющена мазилка по къщята,
със непознати хора и дюкянчета?

Дали да се порадваш на каруците
и на онази остаряла стряха
с червен петел на ветропоказателя,
със мълчаливи врани над капчука й?

Дали дъжда полека да усетиш
как пада в здрача тихо над очите ти
и привечер с един самотен старец
да заприказваш под фенера тихо?

Или да влезеш в кръчмата на ъгъла,
да седнеш в здрача сам и през прозореца
да гледаш как залязва бавно слънцето,
да слушаш стара песен на хармоника?

Защо се спря на този кръстопът!
Защо потрепват тихичко ръцете ти?
Защо безшумно се усмихваш в здрача?
Защо да плачеш искаш ти?... Защо?...

върни се | съдържание | продължи